Залата на Планинския Крал

Тъй като луната вече изгря и скоро ще обърне пълното си лице към нас мисля, че е време да разкажа поредната си приказка.
В една топла пролетна вечер, по една пътека някъде сред гористите склонове на Мечата планина, се промъкваха две сенки. От леката им стъпка личеше, че са свикнали да вървят през подобни местности. От време на време ту единият, ту другият се спираше, за да подуши въздуха и да огледа дърветата около пътеката. Внезапно първият спря и вдигна ръка. Спътникът му леко приклекна и започна да се оглежда. Макар през гъстите корони на дърветата да минаваше съвсем малко от светлината на луната и тя беше достатъчна, за да могат очите му да виждат нормално.
- Чуваш ли? – попита първият таласъм на родния си език.
- Кон. -гърлено отговори спътникът му. – Мислиш ли, че е от тях?
- Не. Лорд Келгом каза, че не водят коне със себе си.
- Значи трябва да сме внимателни. Не се знае кой още е на лов тази нощ.- Хнам бавно измъкна едно от късите си копия и се запромъква напред. Поставяйки стрела на тетивата на лъка си Ладал го последва.
Не след дълго пътеката ги изведе на огряна от луната полянка. На нея на едно крушово дърво беше вързан оседлан боен кон. Ездачът не се виждаше никъде, затова преди да излязат на светло двамата се спогледаха и Ладал остана в сенките на ръба на гората.
С бавни стъпки държейки под око колкото може повече от гората Хнам се приближава до коня. Животното усещайки чуждото присъствие неспокойно изпръхтя и се обърна към таласъма. Рязкото движение отвърза юздите му и жребецът заплашително тръсна глава. Знаейки, колко опасни всъщност са тренираните коне, Хнам заотсъпва назад.
- Спокойно, Сиви. Не се дръж неучтиво. – иззад дърветата в далечния край на поляната излезе самодив. Почти веднага Хнам чу успокоителното обтягане на тетивата на лъка на брат си.
Самодивият беше облечен в кафеви кожени панталони, бяла памучна риза и черна кожена ризница отгоре. Нямаше плащ, но един поглед показа на таласъма, че той беше навит зад седлото. Единственото оръжие на самодивия беше къс кинжал закачен на колана му. Най-вероятното му занимание беше избродирано върху платнената торба за свитъци, висяща на лявото му рамо. Вестоносец.
Жребецът спря на място, но продължи да гледа недоверчиво таласъма.
- Изнервя се, когато ни се наложи да пътуваме нощем. – извинително каза самодивият и потупа врата на коня. – Името ми е Истениел.
- Хнам. – таласъмът прибра копието в калъфа при другите. – Какво те води из тези дебри при това на кон, че и нощем? Не те ли е страх, че може да си счупи крак в тъмното?
- Сивият се справя добре в подобни условия. Това не ни е първото пътуване от тук.
- Предполагам. Все пак през Мечата планина минават много преки пътища. А откъде идваш и накъде отиваш? И за кого носиш вести?
- Наистина има много преки пътеки, за съжаление доста от тях са непроходими на кон. Някога не бяха така, – с тъжен тон добави самодивият. – А вестите които нося, са за онези, които ги очакват.
- Предполагам, че знаеш някои от пътеките, но ако ми кажеш къде искаш да стигнеш, ще мога да те упътя към някоя по-удобна за Сивия.
- Мисля, че тази която следвам сега ще ми свърши работа. – самодивият вдигна глава и погледна звездното небе. – Само че сега трябва да тръгвам. Дълъг път ме чака и колкотo повече мина тази нощ, толкова по-добре.
С тези думи се метна на седлото и изчезна в сенките в западния край на поляната. Хнам изчака докато вече не чуваше шума от копитата и със знак повика Ладал. Вторият таласъм се приближи:
- Кой беше този, – попита той.
- Каза, че името му е Истениел, но е толкова хлъзгав, че се съмнявам да е казал истината. Дано пътят му да продължава на запад, а да не е само за залъгване.
- Мислиш, че лорд Келгом е пратил още някой след отряда ли?
- Не. Той има достатъчно високо мнение за нас и уменията ни, за да сметне че няма да се справим със задачата.
- Тогава смяташ, че е съгледвач на лейди Ма’анра?
- Не е невъзможно. Но пък това означава, че тя има наистина добри шпиони, които са я предупредили за атаката.
- Дано да не се окаже прекалено късно да спасим отряда.
- Дано. Но ако не побързаме може и да стане така.
Двата таласъма с бързи стъпки поеха по мрачната пътека в южния край на поляната.

Trackback URI | Comments RSS