яну 17 2009
Врагът
Различни неща в личен и не само план ме накараха да си спомня едно нещо, написано в един мой черен тефтер, (който трябва да поискам от човека, в когото е от близо три години) от един приятел.
Отишъл малкият Мелко при Илуватар, който го попитал:
- Какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Велик генерал. Да имам много победи.
- Добре. Но какво ще стане ако те убият? – попитал Илуватар.
- Кой да ме убие?
- Врагът.
След кратък размисъл Мелкор отговорил:
- Тогава искам да стана Врагът.
Ей това нашите „политици” добре са го разбрали. Първата им работа е да определят „врага”. Най-често с това си и остават – до по-нататъшна работа не стигат…
И не само политиците ни. Целият ни народ обича да мрази. И да има врагове. Да има някой когото да сочи с пръст и да обвинява…
от няколко дена ми се иска да оставя умен коментар, но това, което е истината, всъщност, е, че е плашещо дете да иска такова нещо.
Като оставим настрани личността на Мелкор и развитието му след това…
Не е плашещо. Децата са способни на много повече жестокост отколкото възрастните. И задачата на възрастните е да им обяснят това. Но честно казано в моменти, в които всички деца мечтаят да са герои и/или принцеси да си различен те прави интересен в очите на връстниците ти. Това е нещо, което се променя с възрастта като на децата се набива, че не винаги различното е хубаво и постепенно се наслагват всякакви предразсъдъци.
Възрастните за разлика от децата нямат извинението, че не разбират какво правят. Второ, децата не са способни на повече жестокост от възрастните ..при малчуганите жестокостта е доста по- непосредствена, а ни прави повече впечатление, защото подсъзнателно дете е равно на нещо мило и чисто; двете понятия някак не вървят заедно.