дек 03 2008
Щастие
Ей, дори работата не успя да ме скрие 
Такааа… какво всъщност се случи с мен последните месец и нещо е една дъъълга история свързана с едно прилично количество километри. Накратко обаче – ходих на обмяна на опит при ловците на вампири в Трансилвания. Е почти…
Всъщност до Трансилвания не успях да стигна, но поне до Румъния успях. И не бяха ловци на вампири, а дизайнери на игри… и обмяната на опит нещо не се получи съвсем, но карай…
Натрупаните впечатления ме карат да отпиша Румъния от списъка с дестинации, които ТРЯБВА да бъдат посетени по-обстойно.
Както и да е отплеснах се… щях да пиша за нещата, които ме правят щастлив. (Това, предполагам се сещате означава, че смятам себе си за щастлив) За участник в тази игра ме нарочиха Niili и Ян
Та понеже трябва да компенсирам за още петима от четирима от едната страна и петима от другата да започваме.
1. Тя. Мисля няма нужда да обяснявам повече.
2. Семейството ми.
3. Приятелите ми. Всичките, дори и някои, които не съм виждал от месеци, дори и години…включително и един двама, които никога не съм виждал.
4. Книгите. Обожавам четенето. Като се замисля, това е страстта, на която съм отделил най-много време. Навикът ми да чета преди да заспя ме е скарвал не веднъж с брат ми по времето, когато деляхме една стая като деца. Чета почти всякакви книги. Като се замисля май само любовни романи не съм се пробвал.
5. Игрите. Всякакви – от пейнтбол и подобни, през настолни и военни настолни игри, та се стигне до компютърните. Второто хоби, което ми заема голяма част от свободното време. Като се замисля аз това и работя, така че и част от работното ми време отива в това.
6. Пътуванията. „Човекът е човек, когато е на път“ Обожавам да пътувам. Не само да виждам нови страни и места. Обожавам да усещам километрите минаващи под краката ми. Да виждам препускащите край прозореца дървета и хълмове.
Пътуванията не само във физическия свят. Един измислен свят никога не може да бъде сътворен, ако авторът му не е преминал през него, не е докоснал сърцето му, не е устетил пътеките му. Понякога двете неща
7. Да творя. Не само с ума си, макар да обичам да създавам светове и е факт, че постоянно из главата ми се въртят сцени и герои. Обожавам да създавам неща с ръцете си. Било то готвене, дърводелство или сглабяне на модели.
Та това са моите скромни 6+1 едно неща, които ме правят щастлив. Факт е, че в тези 7 са синтезирани много много повече от 7.
а Тя е повече от прекрасна, и напълно заслужава първото място в топ-а на личното ти щастие! което ми напомня да те замоля да я целунеш лично от мен, и, нали знаеш – бялото вино вкъщи, с мен, ALLANON и мъничкия прабългарин винаги е много вкусно
Време ти е да започваш любовните романи. Ще те научат на някоя и друга игра
Моята класация трабвя да е същата, само дето нямам нито Тя, нито Той, само един Божка си имам, ама още нито ходи, нито говори, нито мога да го бия на крави и бикове…
Много ми хареса интригуващия ти увод. Трябваше да зарежеш фактите и да оставиш въображението ти да се развихри покрай трансилванските вампири.
Добре, че си добавил 7 – то е най-добро.
@Niili Знам и знам.
И ще го направя и ще го направим. :-p
@Светлина Как да ти кажа имам толкова мнгоо книги за четене в списъка ми, че няма начин да успея скоро да ми хрумне дори да се доближа до романите. А за игрите… зависи какви игри имаш предвид си има и други източници.
@vilford Там имаше други неща покрай които да си развихря въображението. Тия дни ще седна да си сортирам снимките и да си пусна най-сетне галерията
А без 7… нямаше да е същото. Което ми напомни, че най-сетне след години експерименти успях да направя свинско със зеле, което да може да се мери с тези на майка ми и баба ми.
въъъ … ти си бил мъж-мечта, щом правиш свинско със зеле
шегувам се 
Аз се сещам за един роман, дето ти сигурно го броиш към графата „кулинарни книги“.
Айде да не си говорим за игри, поне не из нета, че се опитвам да поддържам имиджа на света вода ненапита…
Зелето се яде с боб, а „кулинарните“ книги бързо трябва да ми се казват на ушенце!
@Лина И аз за него се замислих, но мисля, че влиза повече в кулинарни книги.
@Светлина Става въпрос за книгата на Антъни Капела „Ако искаш да си легнеш с мен, сготви ми“ (оригиналното заглавие е „The food of love“) и определено е приятно и …хм… полезно четиво.