Залата на Планинския Крал

„Човекът, който не чете добри книги,
няма предимство пред човека, който не може да ги чете.“
Марк Твен

Отърсвам се от снега хвърлен по мен от Мордред и започвам. Хубаво е човек, който чете много, да си има читателски дневник като моя в Goodreads. Много удобно е да следиш кое кога си чел. И кога е време да прочетеш любимата си книга отново. А за това, че го открих дължа благодарности на Hazel.

Но да се върнем на темата:
- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочел

Да започнем от прочетените:

1) Малазанска книга на мъртвите:(Сказание второ) Дверите на скръбния дом. – Стивън Ериксън
( преводът на заглавието е на Валери Русинов Аз лично я четох в оригинал и звучеше така: Deadhouse gates A tale from the Malazan book of the Fallen)
Да си призная прочетох я от третия път. Много забавна книга, но като че ли прекалено тромава в сравнение с предишната. Третата, която чета в момента е също е доста по-лека за четене.
Много неща са изписани в нета за тези книги. Мисля, че няма смисъл да добавям и аз мнението си, при положение, че със сигурност може да бъде прочетено някъде. Като цяло поредицата ми харесва.

2) The Vampire Genevieve (Warhammer Novels) Jack Yeovil Историите за точно този определен вампир бяха интересни дотолкова, доколкото ставаше въпрос за самия свят на Warhammer. Честно казано не останах особено впечатлен нито от сюжета, нито от героите. Но както обикновено фонът си заслужаваше. Но пък зад атмосферата на света на Warhammer има 25 години труд на много хора.

3) Succubus Blues Richelle Mead
Може би най-забавната, в смисъл на развлекателна, и тотално неангажираща от книгите, които съм чел последната година.
Демоничен чиклит (чиклит за демони? чиклит с демони?) готик чиклит ( literature for gothic chicks?). Честно казано беше наистина приятна история, без сериозни претенции. Книжка, която става за отпускане след работен ден и хвърляща мислите в една… хм… тотално друга посока (Succubus, anyone?)

Последните три книги, които си купих

Тук е малко по-сложно положението, защото не си водя дневник за това. Но да видим

- Анджей Сапковски – Вещерът – Последното желание – Ибо доживяхме, господи. Сапковски на български. Вече не знам колко години го чакам. Може би откакто прочетох Зрънце истина (разказът е от този сборник) в SF- трилът преди 14-15 години.
Разказите в този сборник да съм ги чел вече на руски. Мога само да кажа едно „Браво“. Най-сетне някой се сети. Може би трябва да пуснат още игри по книги на славянски автори, които да станат хит, за да стигнем до там да издаваме и тях? Но няма значение причината. Сапковски излиза на български. Надявам се да видим цяла поне поредицата за Гералт.
- История рицарства (на клавиатурата ми липсва един определен символ, затова и грешката)
Прекрасна книга. Събрала в себе две книги за рицарството – История на кръстносните походи и История на рицарството и турнирите. За съжаление в момента не ми е под ръка, за да напиша съответните автори. Книгите са интересни ако се интересувате от този аспект на човешката култура и история. И не ви притеснява, че наричат жителите на Балканите от 11 век варвари Но пък какво да се прави. Авторите са французи и подозирам, че използват основно френски източници по въпроса. А ичезването на една кръстоносна армия , не е нещо, за което се говори се говори с комплименти. Поне не и от потомците на тези кръстоносци
- Troy: Fall of Kings – David & Stella Gemmel
Последната книга на Дейвид Геммел, завършена от съпругата му. Завършващата част на трилогията за Троя. Може би най-добрата версия на историите за Троя, която съм чел до момента. Подозирам, че ще е така до края, защото е така до момента.

Три книги, които бих препрочел.

Това вече е страшно. Много са всъщност.

- На първо място „Една нощ през самотния октомври“ – Роджър Зелазни
Книгата, която препрочитам поне веднъж в годината. Мисля, сами се сещата през кой месец. И всяка година ден за ден
Една от най-най-любимите ми книги. Защо? Прочетете я и ще видите.

- The Complete Sherlock Holmes – Sir Arthur Conan Doyle
Не е една книга, но пък аз ги имам в едно книжно тяло, така че се класират.

- Китайски загадки – Робърт Ван Хюлик
Тези 18 книги ги нямам в едно тяло, но пък са ми любими. Четат се бързо и леко. И макар да имат своите слаби страни са определено на първо място сред историческите криминалета.

- Legend – David Gemmel
Първата книга на един от любимите ми автори. Книгата, с която се запознах с него. Надали някога ще ми омръзне.

… май се отплеснах, а едва съм започнал…

Мисля, че толкова стига. Засега. Останалото в читателския ми дневник.

Едно от нещата, които предполагам сте забелязали е, че голяма част от книгите са на чужди езици. Това, че предпочитам да ги чета така, не се дължи на неуважение към труда на преводачите. Напротив. Уважавам ги много, защото знам какви усилия струва преводът на една книга. Просто предпочитам да се докосна до истинските думи на автора.
До четене.

П.П. Прехвърлям топката (подозирам, че ще ме заринат с камъни после ама…) на:
Niili
Ина
Ели
Пенчев
Морви
Даркър
Ян
Ghibli
Maniax
Петя
Marfa

Стига толкова, че съвсем ще ми свършат линковете.

Trackback URI | Comments RSS