Само аз ли не знам за предизвикателството ти? Е рими или проза? Има ли ограничение в броя знаци/думички/изречения/редове? Вариации на основната идея или продължения?
Вариант 1. Рими.
“Слънцето залезе.”
Юли. Вятър и дървета.
Огънят в сърцето ти
дълго ще ми свети.
Вариант 2. Проза.
“Слънцето залезе.” Самотно и дори без да се обади на никого. Често залезите се случват ненадейно и като за последно. Чашата с кафе в ръцете ми е обещание за утро.
Сори за кирилицата, ама БДС ме измъчи преди малко. Ще ме четете по този грозен начин, освен ако някой едитва след мен (познайте към кого бих погледнала ако сме в „една и съща стая“?) хехехехе
Само аз ли не знам за предизвикателството ти?
Е рими или проза? Има ли ограничение в броя знаци/думички/изречения/редове? Вариации на основната идея или продължения?
Вариант 1. Рими.
“Слънцето залезе.”
Юли. Вятър и дървета.
Огънят в сърцето ти
дълго ще ми свети.
Вариант 2. Проза.
“Слънцето залезе.” Самотно и дори без да се обади на никого. Често залезите се случват ненадейно и като за последно. Чашата с кафе в ръцете ми е обещание за утро.
и ми „оправи“ nick-a, че си личи колко далече са очилата ми…
Оправено.
А колкото до нещото, включи се съвсем на време. Ставаше въпрос за проза.
В понеделник ще сложим и другите.
Сори за кирилицата, ама БДС ме измъчи преди малко. Ще ме четете по този грозен начин, освен ако някой едитва след мен (познайте към кого бих погледнала ако сме в „една и съща стая“?) хехехехе
Доста силен поглед признавам.
Пратих ти разказа на мейл, защото не знаех дали направо да го поствам. Това ми е максималното възможно количество оптимизъм, между другото:)
[...] Преди известно време беше отправено това предизвикателство: Сега е мой ред: “Държах Граала във ръцете си…” [...]