юни 23 2006
Правото да мислиш
Е, не. Направо не мога да повярвам на очите си. Генерална дирекция за борба с обикновения потребител като гледам е решила да сменя името на Генерална дирекция за борба с обикновения просветен.
Съвсем скоро Пенчев в този пост ми напомни за един прекрасен филм. Знам, че някои ще кажат че идеята е взета от другаде. Но днес това няма значение.
От НСБОП поискаха от Виктор, да свали от bezmonitor.com всички книги.
Направо се вбесих. И спрях да мисля, а тогава в мен се обажда една малко по-различна муза от тази, която ми помогна да напиша това. И другата муза ми подари това.
Горенето на книги и промиването на мозъци трябваше да остане в миналото. Е или поне горенето на книги.
Естествено, технологиите се развиват. И борбата с просветените също. Някога са ги горели на клади (и книгите и просветените) днес едните ги минават с валяци ( знам, че картината, която изниква в мислите ми е за пиратски дискове, но няма значение) а другите ги мачкат със силата на „свободната“ система, за която онези, горените на клади, са се борили.
„Might makes right“ – a traditional saying from the Ogre kingdoms. Вярно, че Games-workshop са имали предвид нещо по-различно като идея, но това просто ми се набива в очите.
В съвременното общество не става въпрос за прословуатат физическа сила на огретата, а за политическата и финансова сила. И от там идва безпомощността на обикновените мислещи хора. Немислещите не ги интересува и не се чувстват безсилни. Докато можеш да се справиш някак с по-силни физически от теб ( „Бог направи хората различни, а Самуел Колт ги изравни“ не си спомням автора), с тези, които имат власт и пари, нямаш много варианти. Единственият всъщност е „Strength in numbers“, да се събудят всички спящи мислещи и за пореден път да се направи опит да се заинтересуват немислещите.
И за известно време като че ли нещата бяха започнали да се получават. Дори звучаха като спечелени. Но не би. Хидрата има много глави, ще се наложи накрая и ние да прибегнем до огъня, като Херакъл.
За да защитим правото си да мислим свободно.
Да ми е честит пост номер 100. Преглеждайки всичко написано тук, мога гордо да заявя, че съм доволен от постигнатото.
Толкоз с политрекламата.
Приятно писане за мен и приятно четене за вас.
Какво може да се направи, да му се невиди?
Ако бях по-малко егоист и не ми пукаше за близките ми, досега да съм опитал да сложа край на това управление на тази държава, кеото от 50 години не се е сменяло и му е крайно време вече, че е така мухлясало и загнило… Като ми причернее от лайната, които творят управляващите, заради собствени интереси, толкова пъти ми се е искало да хвана един автомат и да ги изколя всички подред, за да сложа началото на нещо ново… Поне би имало шанс да е различно с различни хора. Склонен съм и на преврат, ако има и други поддръжници на тази кауза, но при условие, че на сегашните управляващи (НС, шефове на ведомства, министерства..) не се даде повече право да участват в каквато и да била форма на управление. Ако се реши, че животът им е прекалено ценен, за да бъде отнет, пренебрегвайки всички човешки съдби, че и животи, които са били погазвани с ясно съзнание и с единствена цел собствена ублага и угода на някой друг копой по веригата… Аз не виждам друг начин, промяна в тези хора НЯМА и няма как да настъпи, те отдавна са прехвърлили възрастта на „гъвкаво дърво“, вече могат само да бъдат прекършвани, не и изправяни.
Съжалявам, ако съм прескочил някаква граница, но понякога ми идва до не знам къде вече от разни хора.. Всеки е длъжен да носи отговорност за действията си. Аз не се смятам за достатъчно праведен (изобщо), че да съм достоен да съдя праведно, но нещата, които виждам.. Кипнало ми е отвсякъде. Не, че не мога да си уредя живота и сполуката на близките ми. Не е в това въпроса. България не е за боклука, макар и като че да има твърде много „некачествен материал“. Вярвам, че позитивни промени биха повлияли позитивно. Дори и това да не е, никой няма правото да се държи така с държавата и с народа и така съзнателно, лицемерно и нагло да се потъпква всичко човешко. Някои граници не бива да се минават. Не бива. Както казах, не съм съдник, вероятно не съм съвсем прав, аз бих си носил последствията за всяко мое действие пред когото трябва, но като гледам, глутницата копои от никого няма страх и явно няма намерение пред никого да отговаря. И като се замисля само, ми причернява лесно. И после…
Та, какво би могло да се направи?
Активна гражданска позиция?
П.П. Не съм толкова мрачен и зловещ, колкото може би прозвучах по-горе
Съвсем не. Просто тази вечер малко повече се разпалих на тази тема и поради други обстоятелства. Надявам се да не съм натежал на никого 
Поздрави и приятна събота-неделя! 
П.П.П. Извинявам се много за евентуалните грешки и тази ужасна „Ублага“, която написах горе…
) Бях завладян от емоцията.. 
Не се оттеглям от казаното и от желанията си, обаче.
На никого не си дотежал. Просто каза това, което убеден съм е минавало през главите на всички ни по едно или друго време и по един или друг начин.
За съжаление именно мисълта за последиците върху хората, които обичаме ни е спирала. А може би именно за това би трябвало да помислим. Ако трябва да цитирам един мой любим филм: -“The Patriot“- „Wars are not fought only by childless men“. НО трябва ли да се стига до там?
Няма ли друг начин? Честно казано не знам. Аз поне за момента не виждам.