Залата на Планинския Крал

Home is the sailor, home from sea:
Her far-borne canvas furled
The ship pours shining on the quay
The plunder of the world.

Home is the hunter from the hill:
Fast in the boundless snare
All flesh lies taken at his will
And every fowl of air.

‘Tis evening on the moorland free,
The starlit wave is still:
Home is the sailor from the sea,
The hunter from the hill.

A.E. Housman

Усещането е странно познато и много много непознато. Усещането за това да си на мястото си. Усещането да си у дома.
Всеки път, когато „дом“ е нещо ново усещането е различно.

Странно е как се случват нещата. Преди няколко дни този пост на Niili ме накара да се замисля за моите спомени от студентските години. Ето че се сдобих с 2 кашона, в които са събрани първите 2-3 години спомени от студентството ми. Освен многото изписани листове с лекции, вътре имаше 2 албума със снимки. Някои от тях бях забравил. Други.. не чак толкова. Намерих книги, които смятах за загубени завинаги (като например първото копие на „Човекоядците от Кумаон“, което беше на баща ми. В момента имам още едно, както и едно на английски). Първата прочетена от мен книга (а не комикс) на Хенрик Сенкевич. Но най-ценното са черновите на разкази, които намерих. Тези дни ще им отдам дължимото и ще се опитам да анализирам собственото си развитие като мърз…автор. Вътре бяха и първите концептуални илюстрации на началния вариант на „Здрач над Ендивал“. Както и карта на първия създаден от мен фентъзи континент. Карта на един полуостров, който в последстви се превърна във върколашките владения на Ендивал.
Намерих няколко илюстрации рисувани от колеги – Вельо и Мария, като две от тези на Мария са доста… карикатурни. Ако успея да се свържа с нея може би ще ги кача тук.
Тепърва ще отделя време на въпросните кашони и ще видя какво може да се изнамери още.

Хм, понякога нещата се събират накуп по странни причини. Днес видях две неща на една и съща тематика – въпросната елементарна игра.

A ако тази игра беше MMO най-вероятно разработчиците й биха получавали подобни писма.

„Dear devs,
I am have to report that Rock is overpowered. Please nerf.
Paper is fine.
Thanks in advance

Yours,

Scissors“

Благодарности на Erubus и Thingol.

Пейнтбол. Истинско удоволствие e да се играе срещу подходящ противник с подходящ отбор, който знае какво и как да прави. При все, че половината играеха за първи път, от 4 мача изкарахме 4 победи. Мога да се похваля с това, че един единствен път успяха да ме маркират, макар топчето да се пръсна пред мен и само боята да ми опръска ръката. И едно болезнено попадениe в гърба по вина на съдията, който ме накара да се обърна, за да му дам маркера си за смяна на въздушния балон.
Ели ми изпрати следното нещо:
А: Коя си ти?
Б: Добрата фея.
А: А защо си с брадва?
Б: Днес не съм в настроение.

Смях се от все сърце. На моменти се чувствам наистина така. Само дето не влизам в графата феи. А напоследък (откакто излезе Warhammer online: Age of Reckoning) съм елф с брадва. Дори и когато съм в добро настроение.

А.. без малко да пропусна. След разходката ми до Англия и снощната среща с новия ни assistant-producer напълно подкрепям това твърдение:

„I feel I change
Back to a better day
Hair stands on the back of my neck
In wildness is the preservation of the world

So seek the wolf in thyself“
Metallica – Of Wolf and Man

Дали заради този пост na Niili и причинилия го разказ на Вилфорд или тоновете прах, които Mamma Mia! вдигна от определени спомени, но от сутринта ме държи желанието да стъпя с четирите си лапи на тревата и да хукна нанякъде.
Едва ме свърта на стола ми. Добре, че днес ще имам възможност да пострелям по истински, живи, дишащи и стрелящи цели. Ще изхабя малко енергия по приятен начин.