Залата на Планинския Крал

WoW, WAR, GW, L2, AoC, SW:G, LotRO, DAoC, EQ… мога да продължа още известно време. MMO-тата постепенно превземат пазара на електронни ролеви игри. Така, както CS i BF превзеха този на first person shooter-ите. С тази разлика, че MMORPG-тата изискват много повече време от който и да е FPS. Всъщност напоследък сред ММО феновете все повече витае слух, за една игра, с която нищо не може да се мери:

Have fun

Всички, които са прекарвали малко повече време край мен за забелязали любимият ми навик да предизвиквам времето. И тази година като много други ще опитам да го направя. Преди…. мисля бяха 2 или 3 години горе долу пак към края на юни над цяла София валеше като из ведро. Само там, където моя милост се намираше (на една беседка в Борисовата градина) не валеше, въпреки че подлезът на Орлов мост беше леко наводнен. Да видим тази година резултатите

С това ме посрещна Foobar-a ми тази сутрин. Съвсем подходящо бих казал.
Черпя всички ви с тази песен.

Kamelot

Anthem

What’s the miracle, if life itself is not?
Who am I to praise it’s worth
With a hymn??
I may stumble over words that I forgot,
Just as life itself will slowly begin.

Sing me a song for the mountains to move,
Sing me the anthem of life,
Sing me the anthem of life.

I’m sceptical, I like my glass of wine,
I don’t know your name, or what I am to do.
One day you’ll wonder why I read between the lines,
And you will sing for me, the way I sang for you.

Sing me a song for the ocean to part,
Sing me the anthem of life,
Sing me the anthem of life,
Sing me the anthem of life.

So another page is turned,
Pray I understand what’s happening,
But if anything, I do know this,
I’ll be the best I can.

Sing me a song like the angels rejoice,
Sing me an anthem of life,
Sing me the anthem,
Sing me the anthem of life.

След като близо месец прекарах в почти ежедневни разходки по зъболекарски кабинети, зъбната ми е епопея е към края си и най-сетне ще мога да мисля и (Ям) спокойно. Което ще направи по-резултатен отговорът ми на предизвикателството на Хей Зъл (*wink*). Но това изисква повече подготовка най-вече заради ужасно малката бройка.
Междувременно ми се случиха още едно две неща, най-значимото от които беше срещата на класа ми. Още от предния ден, всичко сякаш си играеше с времето. Но нещата бяха много забавни.
В момента, в който аз и Стефан седнахме и по радиото зазвуча I’m Holdin’ on to Love на Шаная Туейн. Адски ми беше странно, особено при положение, че бях взел само албума от който е тази песен за пътуването си до морето за бала, а и точно тази не е от най-популярните й песни. нататък нещата продължиха в същия дух. Беше ми мнгоо забавно да видя колко сме и не сме се променили за последните 10 години. Капакът на всичко беше в понеделник сутринта, когато по чиста случайност пътувах с единственият си съучник, с когото сме били заедно от прогимназията. Та пътуваме си с автобуса с него и в автобуса пуснаха филм. Нищо странно, автобус на Юнион Ивкони. При тях винаги е така. Само дето филмът сме го гледали вече. У един общ съучник през 1990. Топ гън.
Напоследък съм зациклил само на един албум – „The Art of War“ на Sabaton и един soundtrack – този на „Аge of Conan“. За играта… за момента няма да кажа нищо.
Иначе… Сатурн този път ще има да взема. :-p Макар че има още 14 дни да ми докаже обратното .