Залата на Планинския Крал

„She’s armed, she’s extremely dangerous
She’s got what it takes to make ends meet
The eyes of a lover that hit like heat
You know she’s a little bit dangerous
Ooohhh, just a little bit dangerous

S’agapo
Hey, what’s your word? What’s your game?
Hey you… just a little bit dangerous…
I don’t know your name“
Roxette – Dangerous

Мда. Ти. И това е резултат от единодушно гласуване и от запаленият пламък на любопитството.

Морвен, Инат, Стринг май е и мой ред. Ако някой иска – да поема щафетата. И по обичай от времето, когато попълвах лексикони ще сложа и моя версия накрая.

1. Ако бях цвят, щях да съм зелено. Цветът на планините през пролетта.
2. Ако бях плод, щях да съм горска ягода.
3. Ако бях животно, щях да съм вълк. Никаква изненада, нали.
4. Ако бях книга… щях да съм сборник с разкази. Не тематичен, а просто събрани на едно място разкази. Или (това не е мой отговор, но се отнася за мен) книжка с приказки.
5. Ако бях дреха, щях да съм дълъг, черен, вълнен плащ.
6. Ако бях бижу, щях да съм пръстен. Или медалион, подарен за спомен.
7. Ако бях дърво, щях да съм бук, в гора някъде из планините, където горските масиви се борят за надмощие с бурите.
8. Ако бях напитка щях да съм чай. Зелен и силен.
9. Ако бях насекомо, щях да съм пчела.
10. Ако бях песен, щях да съм военен марш. Но не писан от композитор, а пригодена от войниците походна песен.
11. Ако бях филм, щях да съм нещо приключенско. Като „Призракът и Мракът“.
12. Ако бях подарък, щях да съм нещо дадено от спомен от време прекарано с любимия човек.
13. Ако бях град, щях да съм град с много спомени, но не потънал в тях. Като Варшава например.
14. Ако бях месец, щях да съм юни. Все пак си е моят месец.
15. Ако бях цвете, щях да съм момина сълза.
16. Ако бях изобретение, щях да съм нещо, от което има директна полза и което е основа за други изобретения. Като архимедовия винт например.
7. Ако бях сграда, щях да съм павилион сред градина. Като тези в Пасаргада.
18. Ако бях отговор, щях да съм „Знам’.
19. Ако бях дума, щях да съм `Бъди`. Пожелание, проклятие или молба.
20. Ако бях мебел, щях да съм кръгла маса. С неоганичен брой столове край нея.

От тук нататък нещата са си мои и са… ами вижте сами:

1. Ако бях от фентъзи раса, щях да съм върколак. Ендивалски върколак. (не особено голяма промяна, нали )
2. Ако бях крепост, щях да съм планинска крепост, пазеща проход.
3. Ако бях хладно оръжие, щях да съм секира-чук.
4. Ако бях свитък, щях да съм предложение за мир.
5. Ако бях ездитно животно, щях да съм голям вълк, вълшебен като онзи симпатяга от „Иван Царевич и Сивия Вълк.“
6. Ако бях дворец, щях да съм арабски дворец. Като тези на халифите в Кордоба. Е, населен с джинове.
7. Ако бях майстор на магията, щях да съм вещер.
8. Ако бях заклинание, щях да съм „Сън“.
9. Ако бях голем, щях да съм железен.
10. Ако бях божество, щях да съм Бог на огъня.
11. Ако бях магически предмет, щях да бъда неугасваща факла. Нещо полезно, но недостатъчно силно, за да няма причини Врагът и Спасителят да ми обръщат внимание. И да не ставам повод за поредната сага от типа: „селянчето, което спаси света“
12. Ако бях голям гущер, щях да съм змей. Мързелив преследвач на бури.
13. Ако бях омагьосано място, щях да съм самодивска поляна.
14. Ако бях магическа билка, щях да съм вълче биле.
15. Ако бях автор на фентъзи…..

А може би имам. Ако не сте разбрали това е реклама на препарат за миене на съдове. Признавам идеята е много добра. Само дето всеки уважаващ себе си върколак би се почувствал леко засегнат от заместителя на луната. Най-малкото, подобно нещо със сигурност би ме накарало да започна да си мия чиниите не повече от веднъж месечно.

Кралят затвори очи и прекара ръката си по дългото острие на меча. Усещаше хладния метал, остротата на ръба и гнева втъкан вътре. Никак не беше лесно да изкове този меч. Вековете минали, откакто за последен път беше правил подобно оръжие, си казаха думата. А и времето откакто за последно беше използвал също не беше малко. Все пак, за да сътвориш едно оръжие, трябва да можеш да боравиш с него. Беше прекарал почти месец в ковачницата си, докато сметне че оръжието е готово. Беше дал всичко от себе си и безименното острие в ръката му се беше превърнало в най-добрият меч, който беше сътворявал някога.
Върна острието в ножницата и излезе от шатрата. Хвърли един поглед към тази на кралицата, усмихна се и се запъти към валовете. Зад него като сенки се движеха стражите му. На постовете беше нареждано да не будят заспалите воини. Кралят стигна до първия вал. За разлика от другите, воините тук не спяха на него, а в подножието му. Горе на самия насип край шестте Сивобродски катапулта се бяха събрали групи воини, които гръмко правеха облози помежду си. Ар’Галдеан се доближи до ръба на вала и се усмихна като видя какво точно правят.
На около петдесетина крачки пред него горяха дузина големи клади. Поддържани от съчките, с които сутринта врагът беше запълнил рова. За да не стават цели за противниковите стрелци воините поддържаха огньовете, като запращаха в тях сноп след сноп съчки с катапултите.
След първоначалната атака през деня втора не беше последвала и воините на двете владения бяха посветили остатъка на изпразването на рова от тела и съчки.
- Хитреци. Но има какво да иска от тези катапулти. – промърмори под нос един от стражите.
Ар’Галдеан се обърна и го погледна усмихнато.
- Искаш ли да се обзаложим, кой ще уцели повече огньове от десет изстрела, драги ми Х’Нар.
- Ваше Величество, не бих искал, тъй като се опасявам, че това ще наруши клетвата ми за вярност към вас.
Кралят на Планината се разсмя.
- Добър опит. Ако не ме лъже паметта, дядо ти беше дал идеята за набързо построените обсадни машини при обсадата на Волски брод.
- За което Вие сте го направили помощник на кралския обсадник.
- Е, но ти не си той. А и между вас е баща ви. Така че, може би имам някакъв шанс. Убеден ли си, че не искаш да се обзаложим.
- Не бих искал да ви победя. Като малък прекарвах дни наред в работилницата на дядо си.
- Не си особено честен. Постоянно ме убеждаваш, че да се състезавам с теб ще е предизвикателство, а не ми даваш шанс дори да опитам. – за секунда в гласа на владетеля се промъкна нотка на сърдит детски глас.
- Щом ваше величество настоява.
Групата се доближи до единия катапулт и кралят потупа по рамото най-близко стоящия войник.
- Може ли да опитам и аз.
Гробна тишина се спусна над воините.
- Не исках да ви прекъсвам. Просто попитах дали ще имате нещо против да се включим и ние с Х’Нар като ни дойде реда.
- Естествено, милорд. Ако искате дори и сега…
- Като ни дойде реда казах. Междувременно бих искал да се включа в облозите за следващите изстрели.
- Ама…
- И се надявам да не се окаже, че никой не иска да залага срещу мен.
- Хайде момчета, сега е времето да си приберете малко пари от данъците обратно. – се чу глас от другата страна на групата.
- Лорд Ирсу! Не би ли трябвало да спиш? Утре няма да е лек ден.
- И аз бих могъл да кажа същото за Ваше Величество.
- И да пропусна такова забавление. Още днес докато гледах как катапултите бяха влачени насам знаех какво ще се случи. И тъй. Кой е наред да стреля. И някой да ми обясни правилата. Все пак не искам да си хвърлям парите ей така.
- Дават се три изстрела- по един по всяка от трите най-близки клади. Залозите са за брой попадения. Снопи попаднали целите вътре. Ако само част от тях е в огъня не се брои.
- Ясно. Ти ли ще стреляш този път, десетник?
Войникът застанал зад катапулта се поклони.
- Аз, Ваше Величество.
- Правил ли си го и друг път?
- Около дузина.
- Кой събира залозите?
- Аз. – отговори един стотник.
Кралят му махна с ръка да го последва и се дръпна на десетина крачки от групата.
- Три жълтици, че ще уцели само два пъти. И нито дума на никого, на какво съм заложил и колко.
Докато му дойде реда, кралят беше загубил осем жълтици и спечелил три сребърника.
Накрая застана зад катапулта, нареди да го насочат към първата клада и зачака. Прецени колко ще е необходимото обтягане и нареди да спрат. Погледна още веднъж целта и дръпна лоста. Снопът съчки описа дъга в нощния въздух и падна точно пред кладата.
- Знаех си. – изръмжа кралят.
- Все още не е късно да се откажете от облога ни Ваше Величество. – усмихна се Х’Нар.
- За нищо на света няма да ти позволя да разказваш на внуците си, че си накарал Кралят на Планината да се откаже от състезание. – озъби му се Ар’Галдеан.- И стига си се бавил, че ще смажа имперската армия докато те чакам. – воините наоколо се разсмяха одобрително.
За разлика от кралското, попадението на гвардееца беше точно в кладата.
- Късметлия. – самодивият махна с ръка на воините да завъртят катапулта към втората цел.
След още осемнадесет изстрела Ар’Галдеан откачи кинжала от колана си и го подаде на Х’Нар.
- Десет от десет. С моите шест въобще не мога да се меря с теб.
- За мен беше чест да се състезавам с най-великия от воините на Планината.
- Хайде, хайде. Вземи наградата си. И не я давай на внуците си преди да са станали достатъчно големи, за да си служат с нея.
Халата с поклон пое кинжала и го закачи на колана си. Кралят се усмихна и се обърна към останалите войници.
- Как мислите, утре ще ги откажем ли окончателно да се опитват да идват насам? Или ще се наложи да ги убеждаваме още няколко дни?
- Няма да се откажат толкова лесно. – отговори десетникът загубил първите три жълтици на краля.
- Тогава мисля е време всички да си починем. Подобни спорове изискват всичките ни сили. Отивайте да спите и това не се отнася до тези, които са на стража. Те ще спят като им дойде реда. Лорд Ирсу, доколото знам не си на стража, така че марш. Няма да поверя живота на тези мъже в ръцете на недоспал командир.
Тихият смях на войниците последва краля надолу по вала към спящите армии.

Един скапан partition table и един хард диск за форматиране И един хитър върколак, който си е запазил всичко ценно. Но достатъчно заспал, за да си изкара и малкото останал акъл.
А и да… днес мразя гейм индустрията. Много.