Залата на Планинския Крал

Намерих си феникс! Или поне скоро ще разбера дали е такъв

Яна, благодаря за снимката, макар не точно с това предназначение да ми я изпрати.

Тъкмо си загубил идеята и се готвиш да се отпуснеш поне за миг и да си поемеш дъх и се появява някой, който ти казва: „Носи си фотоапарат, много разсеян си станал“. И докато се готвиш да изразиш безкрайното си недоволство по отношение на тази груба намеса в личния ти живот, когато същата персона те кара отново да повярваш в Дядо Коледа.
Пращаш в трета глуха всичките си идеи и с високо вдигнати флагове се впускаш напред в една вечер, която въобще не се развива така, както си очаквал. И въпреки всичко ти показват, че годините по бойните полета не са загубени и забравени и все още те познават така добре както тогава.
На вас, които бяхте там, желая по-често да се срещаме с усмихнати души.
„Забравен път, забравен вестоносец……“ Има ли смисъл да продължавам или това е достатъчно.
На теб… Благодаря. Ти знаеш защо.

Истениел гледаше гроба пред себе си.
„Пазителю на Вечността, пази кръвта от кръвта ми и я пусни да мине. Цената беше платена.“
„Боли.“ Той се върна и се трепна от мисълта. „Какво ме боли? А, да. Ръката ми.“
С въздишка той отвори ръката си и шепата пръст политна надолу.
„Сбогом….“
Сълзите, от които толкова имаше нужда, не се появиха.

Сутрин. „Can’t wait for the morning sun…“ както пеят Savatage. „Don’t hate yourself in the morning, sleep till noon…“ – беше репликата с която ме посрещна Wanda-та тази сутрин. Мдаа, ама последният лъч светлина на вчерашния ден изчезна някъде към 2 и половина. А и трябва да се добера до офиса.
Нищо по-хубаво от стопляща напитка в ранно зимно утро в приятна компания и с Morning Mood и Hall of the Mountain King на Edvard Grieg за звуков фон…… Прекрасно начало за почивен ден.
Мммм всяка мечта си има край дори и реалните такива.
Stratovarius – Hunting High and Low и първия нещастник налетял на моята прекрасна персона.

Филм по първата част от „His Dark Materials“
Надявам се да запзаят поне част от основния смисъл на поредицата. Най-вече се надявам мечките да приличат на нещо. Но след Нарния вярвам в поне тази част на холивудското „изкуство“. Сигурен съм , че не само аз ще чакам със затаен дъх новините за филма, първите trailer-и и накрая премиерата. Благодарности на Андрас за инфото.
Заедно с още един два други филма и книги следващата година се очертава много много интересна. А как ще изтраем до тогава само ние си знаем.