Залата на Планинския Крал

Anarchy-X
Weeks ago in Occidental Park, hundreds of people gathered for a political rally. There was a man shouting above all the others: „Do we have freedom? Do we have equality? This country’s changing! It is no longer for all of the people! It is for some of the people!“ The man’s name? „Dr.X“

Да ви звучи познато? Днес си слушах отново целия Operation: Mindcrime. И ми прозвуча съвсем актуално, ама съвсем съвсем актуално.

Мдааааа, не мога да се оплача от скучни дни. Напоследък всичко върви на пъли обороти и освен това успявам да се наспивам. Трябва да взема да се оглеждам зад всеки ъгъл, къде точно е застанал Tyrant-a с бухалката. Прекалено добре изглеждат нещата, за да са истина.
Бяха наистина няколко забавни дни. Първо успяха да ме накарат да се опитам да потроша една писта и един тон кегли. Закараха ме да играя bowling и ( понеже един представител от женски пол на ромското малцинство в България, изпълняващ за мен функция на отдел „Реклама“, беше отписан от регистрите на служба ГРАО по причини представяне на смъртен акт) се справям учудващо добре. Хм, а може би не е учудващо. Винаги ме е бивало да запращам тежки предмети по цели.
Тъкмо успях да се наспя и да реша, че светът е слънчев и прекрасен и ме налетяха Шибани извънземни. И след близо 12 часова борба най-сетне отблъснахме атаката. За което служебни благодарности на колегата Хари, за неколкократната героична саможертва в името на каузата. ( Коментарът на скромната ми персона беше: „По дяволите каузата, животът си е мой.“)
За съботната среща на един тон стари муцуни…. просто е много трудно да се опише. Колко много сме се променили и как всъщност сме запазили себе си…..Някои от присъстващите там не ги бях виждал от поне три години. Други… не чак толкова скоро. Установих, че в магиите за призоваване съм все така добър.
Като цяло напоследък не ми остава много време за писане, затова 20-тата част на Планината все още се бави, а й трябва съвсем мъничко. Но до ден два би трябвало да се появи.

- Ама…
- Няма ама. – ледено синият поглед на демона се заби в зелените очи на върколака. – Не трябваше да го правиш.
- Но… – отново се опита да се защити тя и този път намери подкрепа.
- Но вещерът може и да беше достатъчно пиян, за да не ни види. Освен това си вдигна главата само за миг, после ти я дръпна. – намеси се вампирът.
- Няма значение. Тя не трябваше да го предупреждава. Това е намеса в съдбата му.
- Айде де. Точно от демон това звучи странно. – изхили се върколакът.
- Вярно е, че на нас ни е любимо занимание да се бъркаме в чуждите работи – озъби се демонът в отговор. – Но не защото сме били привлечени от нечии кафеви очи.
- Вярно, че ти предпочиташ блондинки. – подметна вампирът. – Все пак ти самият си.
- Това няма нищо общо. А и както знаеш не само тук съм със сини очи.
Върколакът погледна през прозореца на автобуса. Градът отвън още спеше. Фокусът на погледа й се премести малко и тя вече виждаше собственото си отражение, както и тези на спътниците си. Е поне на единия. Другият нямаше такова, когато не се стараеше. А и в първия за деня транспорт нямаше много хора, които обръщаха внимание на това дали имаш отражение или не. След още един завой прозорецът й гледаше към блока, пред чийто вход видяха вещера.
В началото й се стори, че беше просто човек, чакащ някого. После носът й надуши миризмата на цигари и алкохол от него и реши, че е някой от купона на петия етаж, слязъл да глътне въздух. После видя дръжката на енергийната секира просветваща над рамото му. И за секунда помисли, че е изпратен да чака тях. И то с недотам добри намерения.
Ръката й се сви и ноктите започнаха да се удължават. После осъзна, че вещерът гледа през тях. Вгледа се в очите му и видя, че мислите му са някъде съвсем другаде. После я осени видението за смачканата кола и бавно угасващата дръжка на секирата. И тогава направи това, за което сега демонът й се караше. Изпрати сянката си напред, за да предупреди вещера за опасността. Той погледна пратеника, след което тръсна глава и примигна няколко пъти. Накрая сви рамене и отново потъна в мисли.
Вампирът сложи ръка на рамото й. Тя се сепна. Бяха стигнали спирката си. Мълчаливо слязоха и изминаха пътя нагоре по склона към къщата.
Както всяка сутрин след изпълнена задача излязоха на голямата източна тераса и гледаха изгрева на слънцето.

Никога, ама никога, не кръщавайте компа си с име от другия пол. Започва да се държи странно.
Никога, ама никога, не смятайте, че кофеинът е заместител на съня. Той просто ви държи будни.
Никога, ама никога, не мислете, че когато отсреща ви гледат разсеяно, със сигурност не ви чуват. Винаги може да се окаже, че поради безсъние не могат да гледат нормално.
Никога, ама никога, не смятайте, че много хора на едно мнение не могат да грешат. Статистиката и историята са доказали тъкмо обратното.
Никога, ама никога не забравяйте, че търпеливият ловец хваща това, за което е излязъл, а не каквото намери.
Никога не отказвайте да излушате нечий съвет, особено ако е от приятел. И никога не изпълнявайте съвети без да сте ги обмислили.
След дълго мислене, ще изпълня този, който толкова често ми дават напоследък. Отивам да спя.

П.С. И никога не казвайте никога. Което дотук направих 13 пъти в този пост. Никога няма да ми се случи отново.

Всичко е въпрос на време. И търпение А понякога просто на импулс. Е, този път бяха всичките накуп и стигнах на правилното място в правилното време. Простете ми загадъчността, но… безсънието прави странни неща с мисълта ми, а и наистина не знам как да си обясня това, което ми се случи преди малко.

А и напоследък съм на вълна The Eagles.

„You’ve got your daemons.You’ve got desires.
Well i have a few of my own.“

Така и така сме на вълна демони, днес се срещнах с три интересни персонажа и една история. Споменавал ли съм ви мнението си за сините очи… някой път може и да го направя.