Залата на Планинския Крал

„Never violate a woman, nor harm a child.
Do not lie , cheat or steal. These are things for lesser men.
Protect the weak against the evil strong.
And never allow thoughts of gain lead you into the pursuit of evil.

„All good I can do, let me do it now, for I may never pass this way again“

Макар и думите да са на различни герои, те са излезли от перото на един и същи автор – Дейвид Гемел. Автор, който лесно намери специално място в сърцето на любител на приказките като мен. Лекият му стил на писане и дълбочината на иначе съвсем простите думи са нещо, с което не всеки автор може да се похвали.
„Fireside storyteller“, когато видях това на гърба на първата негова книга, която ми даде Ян, сметнах, че е поредното преувеличение. Но след като я прочетох, разбрах вратата към каква съкровищница ми беше отворил Сребромеч.
Дренайският цикъл бързо се нареди сред най-добрите неща, които съм чел. А героите му намериха мястото си сред най-любимите ми. Такава пълнота и сила на образа не се среща често.
За съжаление, повече няма да видим нито една книга за тях. В петък, след като преди две седмици му е било поставен bypass на сърцето, Дейвид Гемел е напуснал завинаги този свят.

„His themes of heroic adventure, leadership, personal heroism and the possibility of redemption for every one of us ring as true today as they did when he first published the novel that was to become a classic of heroic fantasy, Legend.“
Transworld Publishing

Вечна памет!

Думите на Дрю:

“Държах Граала във ръцете си…”

Условия : 1980 символа, до полунощ на 12 август 2006.

Налей ми още вино, венценосни братко
Виж, пълната луна изгрява
В бокала мой се плиска хмелното сребро
Глътка една и ще е време
Да се понесем като вихър по Пътя на Съня

Коня пришпори по Пътя на съня, тук тревата блести като стомана
А като кръв, аления цвят на края на острието
Това е за мен и за теб, два меча за тези,
Които станаха Призраци на вятъра навеки

Е, да пием още, има време до зората.
А пътят напред е толкова дълъг.
Ти си моят безсмъртен брат, а аз съм твоята сестра.
И вятърът е свеж и нощта е тъмна
И за нас избрана е посока – Пътя на Съня

По Пътя на Съня – тих звън на подкови, като плащ
на раменете е мъглата
Като корона блести скрежът на челото
Острието на дъжда, сянката на облаците, с теб сме станали по-леки,
От перо в крилото на сокола.

Да пием още, млади мой кралю
Тежка съдба ни е отредена.
Ни щастие, ни любов, ни тъга, ни болка
Една луната и снежните бури
И напред се вие Пътят на Съня

По Пътя на Съня – покрай света на хората;
За какво са ни Адам и Ева и какво ни интересува как живее земята?
Само че никога, брате мой чародей, няма да намериш кралица
А аз няма да намеря крал за себе си

И за да забравя, че кръвта ми тук е по-хладна от леда
Моля те – налей ми още вино.
Виж – на дъното блещука прощалната звезда
Ще пресуша бокала до дъно
И с леко сърце – по Пътя на Съня

Това е превод на песента „Дорога Сна“ от едноименния албум на групата „Мельница“
Благодарности на Пенчев и Дрю, че ме изтраяха тези няколко дни. Обещавам, че ще си я пусна за последно…… някой ден
Благодаря и на теб, че не пусна ръката ми.

If you are running WordPress as your blogging platform and if you have been trusting enough to leave User registration enabled for guests, DISABLE IT IMMEDIATELY (in wp-admin >> options: make sure “Anyone can register” is not checked).

Additionally, delete or disable ANY guest account already created by people you are not sure about.

Leaving it open and letting people sign-up for guest accounts on your WordPress blog could lead to incredibly nasty stuff happening if anybody so desired. And trust me I am not exaggerating this. So don’t wait a second to disable this option and please relay the message.

WordPress dev team has been notified a while back and I dare hope they will soon start acting on it, if only by relaying a similar announcement through the official channel (as well as, of course, releasing a proper patch).

Sorry for the shrill hysterical tone, but this is a big deal. However, disable that one option and you are fine, no need to panic further

[cheers go to Geoff Eby for discovering and bringing this insane security exploit to my attention]

Източник
Малко повече информация по въпроса

Вместо да направи това, което каза на Ар’Галдеан, Бурегонецът го изчака да си тръгне и изпълзя от леговището си.
Лъчите на изгряващото слънце накараха бронята му да изглежда като изтъкана от искри. Змеят разпери криле и се протегна. Пое си дълбоко дъх и погледът му запламтя. След което приклекна и се изстреля във въздуха. Маховете на крилете му го издигаха все по-високо и високо. Покръжи малко, колкото да си избере вятър, по който да поеме, след което се остави да бъде носен, докато мислите му се опитваха да достигнат няколкото други змея, чиито земи граничеха с неговата.
Гръмотевичен тътен някъде далече от дясната му страна го накара да се вгледа в тази посока. Бурята беше отвъд хоризонта, но за могъщите му криле разстоянието не беше кой знае колко. Той напусна течението и пое към събрата си. Под него минаваха върховете на Ал’нар, на свой ред заменени от дърветата на Водния лес, след което долината на река Бързобяг. И на края на долината се бяха струпали буреносните облаци. Змеят забави полета си докато накрая махаше само колкото да не падне. Направи няколко кръга, колкото да даде време на младока да го види и се спусна към него. Тъкмо щеше да го достигне, когато иззад един от облаците към него се спусна една ламя.
- Глупав гущер, не виждаш ли че бързам. – изрева Бурегонецът.
Ламята се сепна и в опита си да спре за малко да се блъсне в него.
- Ама… ние такова… само се забавлявахме. – сконфузено промърмори тя.
- Не се ядосвай, големи братко. – каза Рекогълтача, който се беше доближил междувременно.
- Простете ми, деца. – усмихна се Бурегонецът. – Но ме стреснахте. А и ако бях видял, че сте двама нямаше да се доближа.- златните плочки по лицето му придобиха лек меден оттенък.
- Е добре си ни дошъл, все пак. – каза ламята. – Но все пак заповядай в дома ни, да не говорим тук отвън.
- Не мога. Имам много други неща за вършене преди слънцето да е залязло.
Ламята въздъхна.
- А аз съм направила толкова вкусни телешки бутчета.
- Някой друг път, слънце. И няма да е тази луна. Имаме малко работа, която може и да включва събиране на храна за зимата. Току виж и материали за бутчетата сме ти намерили.
- Къде ще ловуваме. – попита Рекогълтача. – И кои от другите ще дойдат с нас?
- Вие сте първите, с които говоря, така че кой още не мога да кажа. Колкото до къде. След два дни по изгрев луна ще ви чакам у дома. Тогава и ще знам. Ще дойдете ли?
- Разбира се. От доста време не сме ловували заедно. И за нас ще е удоволствие.
- Аз отлитам тогава. Трябва да събера още поне девет, за да направим ято като змейовете.
- До след два дни тогава. – каза ламята и изчезна в облаците.
Бурегонецът се обърна на изток и полетя към леговището на Белоопашатия. За него също беше сигурен, че ще дойде. Все пак по-малкия му брат никога не отказваше подобни забавления. От там на север и така докато обиколи всичките си съседи. А току виж някой от змейовете се е задомил или Сивокрилата си е намерила съпруг. Това щеше да съкрати полетите му, докато събере дузината. Намери си вятър и се остави да го носи над реката.