Залата на Планинския Крал

„Standing Outside The Fire“
Garth Brooks

We call them cool
Those hearts that have no scars to show
The ones that never do let go
And risk the tables being turned

We call them fools
Who have to dance within the flame
Who chance the sorrow and the shame
That always comes with getting burned

But you’ve got to be tough when consumed by desire
‘Cause it’s not enough just to stand outside the fire

We call them strong
Those who can face this world alone
Who seem to get by on their own
Those who will never take the fall

We call them weak
Who are unable to resist
The slightest chance love might exist
And for that forsake it all

They’re so hell-bent on giving ,walking a wire
Convinced it’s not living if you stand outside the fire

Standing outside the fire
Standing outside the fire
Life is not tried, it is merely survived
If you’re standing outside the fire

There’s this love that is burning
Deep in my soul
Constantly yearning to get out of control
Wanting to fly higher and higher
I can’t abide
Standing outside the fire

Standing outside the fire
Standing outside the fire
Life is not tried, it is merely survived
If you’re standing outside the fire

Standing outside the fire
Standing outside the fire
Life is not tried, it is merely survived
If you’re standing outside the fire

Това е една от песните, които вече ъм… 12 години са част от живота ми. И едно обещание. Някой ден когато се обърна да не мога да кажа, че просто съм оцелял живота си. И ето че за пореден път идва момент, в който ми се напомня за това обещание. И за пореден път изборът ми е ясен и пътят ми е очертан от пламъка….

Тъй като историята за Саанен Скитника си се развива без нужда от особена намеса от моя страна засега, реших да си позволя една кратка забежка встрани.
През последните дни открих, че от много и различни страни ме затрупват с музика. Блоагодаря на всички и по-специално на Ели – за Зебрата Мисля, че знаеш какво точно ме привлече в тази песен. И то точно сега. Както обикновено се случва няма нужда от думи На Marcus за Auf der Maur, надали знаеше, че ще улучи точно момента, в който търсех това звучене На Onrust за Far – не мисля, че ще ми станат чак любима група, но стават за измъкване от обичайната плейлиста.
Може би най-големите ми благодарности обаче отиват за моята Богиня на Лова. Думите ти бяха по-точни от ударите на рапирата ти, а Бог ми е свидетел те са смъртоносни. Направо не повярвах на ушите си. То бива наблюдателност, ама чак пък толкова. Както и да е, този върколак смирено моли за благословията ти през новия ловен сезон, нищо че започва чак през август.
Искам да изразя и благодарност за търпението на всички жертви на моите кулинарни експерименти. Надявам се следващия път да не се окаже, че сте намалели.
А да и благодарност на сянката ми. Без вас като нищо щях да съм станал нормален. Има моменти, в които, честно да си призная, се чудя, как не сте ми теглили ножа някоя пълнолунна нощ.
И последно, но не по важност, благодарности на всички вас, които през последните месеци ме карате да се замисля, а после търпите резултатите от мисленето ми. Ще продължавам в същия дух докато не ви писне :-p

Тъй като луната вече изгря е време да разкажа приказка. Тази я чух много отдавна, вече съм забравил кой ми я разказа и на неко кой му я беше разказал, но ето какво сътвориха мислите и спомените ми.

Някога, много, много отдавна имало един принц. Бил прославен наблизо и далеч с богатството и силата си. Никой друг владетел нямал толкова могъщи васали и толкова много войници. Принцът нямал загубена битка, а търговци отблизо и далеч идвали на пазарищата на държавата му.
Така се случило, че в една лятна вечер страховита буря връхлетяла двореца на принца. Вятърът носел пречупени клони, дъждът шибал като с камшик стените и се опитвал да нахлуе вътре. Блясъкът на светкавиците осветявал всичко в призрачно синьо, а ревът на гръмотевиците заглушавал всеки шум.
Посред гнева на бурята на вратата на двореца се похлопало. Един от стражите отворил и видял търговец, но не от богатите собственици на кервани, а притежател на не повече от едно магаре. Човекът бил мокър до кости и треперел на студа. Стражникът се смилил над търговеца и го пуснал да влезе в кухнята да се стопли. Предложили на госта топло ядене и той тъкмо се готвел да започне да се храни, когато към него се приближил един паж и му казал, че е поканен в голямата зала на двореца. Търговецът учуден последвал младежа и бил въведен в тронната зала.
Там видял толкова много разкош, колкото не бил сънувал през живота си. Стените били отрупани с гоблени и килими, подът бил постлан с най-меките пътеки. Огромни позлатени свещници с хиляди свещи осветявали дългата трапеза от масивно дъбово дърво в средата на залата. А по нея имало какво ли не. Все отбрани ястия и деликатеси от всички краища на света. Тук имало пържени калмари от източните морета, там пресен мед от планините на юг, в един сребърен поднос имал цял печен глиган от гъстите гори на запада, а до него били наредени пълнени пъдпъдъци от равнините на севера. Търговецът сухо преглътнал и тогава видял, че един стол край масата е зает. В далечния край, начело на трапезата седял принцът. Когато се приближил към него странникът видял, че могъщият владетел плачел.
- Защо плачете, Ваше Височество. – попитал той.
Принцът надигнал глава и сълзите обагрили в огненените отблясъци на свещите пътя си по бузите му.
- Нима не виждаш?
- Не, милорд. Не разбирам.
- Аз имам огромно богатство. Господар съм на красива страна, населявана от храбър и трудолюбив народ, който ме обича и за който аз се грижа. Армиите ми са много и силни. Накъдето и да се обърна виждам съюзници. И когато съм в беда, винаги се притичват. Независимо дали с войска срещу чуждоземни воини или с храни, когато настъпи глад. Винаги има кой да ми помогне и да сподели с мен тежките и мрачни дни.
Женен съм за най-красивата жена на земята, която озарява всеки мой ден със щастие и днес тя ме дари с наследник.
-Наистина не разбирам защо плачете. – възкликнал търговецът.
- Както ти казах, в мрачни дни винаги имам на кого да се опра, но днес никой не напада страната ми и не я заплашва ни глад, ни мор. Днес е най-щастливият ден от живота ми. И никой не го сподели с мен. Дори ти нямаше да дойдеш, ако бурята не те беше принудила. -тихо отвърнал принцът и отново заплакал.

Да пием за тези, които споделят и радостите ни!

Днес репих за пореден път да се поровя из Уикипедията в търсене на статии свързани със сблъсъка на Изтока и Запада по време на кръстоносните походи. Но нещо друго хвана погледа ми – в графата „On this day…“ имаше препратка към статия за Пореденото американско училищно клане. Днес стават 7 години от тогава. Статията, както ще видите, е достатъчно подробна, което не бива да ви учудва – американците са любители на подобни неща.
Но всъщност не това ме накара да се замисля. Малко по-нагоре имаше статия за Едно друго американско клане. И така нека да погледнем тъжната стаистика: имаме една училищен разстрел с 12 загинали и стрелба по стачкуващи със 17 загинали. И двете са категоризирани като кланета. В същия момент обаче имаме статията за Жертвите от конфликта в Ирак. Браузърът ми да не се казва Firefox ако там се среща думата клане. Но пък това е …. как да се изразя… „статистика“.
Всяка война иска своите жертви и всяка война е касапница. Ако мога да перифразирам цитата от вчера: „They made a desert and then called it peace.“
Отклоних се от основната си идея. Всъщност мислите нахлули в главата ми бяха именно за това, какво кара един човек да убива себеподобните си без да е нападнат от тях. Много пъти съм чувал и чел изказвания как в подобни моменти човекът се отдава на животинското в себе си. Само че няма животно, което да прави подобни неща. Може би е по-правилно да се каже че хората в този момент се отдават на човека в себе си. За да уточня, имам предвид човека, а не Човека, защото втория може да контролира първия.

„Never trust the northern winds,
never turn your back on friends“
Blind Guardian

Има още много подобни цитати, които бих могъл да сложа тук, но мисля, че няма смисъл.
Не винаги вятърът духа в посоката, която на нас ни се иска, но пък затова са приятелите, да ти помогнат да устоиш на вятъра, който те отклонява от курса ти.
Лесно е да пазиш приятелите си от враговете им. Много, много по трудно е да пазиш приятелите си от самите тях. Защото това наранява и теб.
Спомените наистина са полезно нещо, а изживяването им отново …. е нещо, което се случва много рядко. Благодаря ви.
А пък за мирния живот:
„God made a desert and they called it peace.“