яну 31 2006
„Купонът“
„Дай лапа Джим за „добър ден“
такава лапа друга аз не зная
и хайде срещу месеца студен
в притихналата нощ да си полаем.“
С. Есенин
(чий е превода за съжаление не знам)
Тази вечер ми донесе доста спомени. Повечето от които приятни. Благодаря искрено на двамата споделили я.
В хода на разговора си спомних един разказ писан от мен много отдавна. Отдавна изчезнал като файл и отдавна загубено единственото копие на хартия, което имах (подарените пък съвсем си нямама и идея какво ги е сполетяло). Името му беше „Купонът“ и в доста голяма степен описваше реални събития.
Когато го написах само един човек успя да познае случая, но пък колкото и да бях променял нещата основната история си остана същата, а когато си главен герой няма как да не се познаеш. Справки Ганьо Сомов и Алеко Константинов.
Въпросната случка беше един повратен момент в моя живот. От нея си извлякох доста поуки, но оснвната беше – никога не се хващай на бас с някого за нещо, което зависи само и единствено от него, освен ако не искаш много той да го направи (или съответно да не го направи).
Въпросното стихче на Есенин само изникна в главата ми и довлече спомените за разказа и случката след себе си. И сега, както и тогава, ми се струва толкова на място.
Бих искал да благодаря на двете души споделили с мен онази пролетна вечер, макар да съм убеден, че до едната те ще стигнат много трудно, а другата никога няма да прочете тези редове
На Захи, за всичко, което се случи и не се случи между нас. За приятелството, което дори и когато сме толкова далеч един от друг продължава да ни свързва, за пълнолунните вечери и за силата на правилната песен.
На Бък, заради цялото време, което сме прекарали заедно. За приятелството, което ми даде и всичките глупости, които изслуша без дори да протестираш. Заради нощите, в които двамата сме гледали луната. Всички кучета отиват в рая.
