Залата на Планинския Крал

Мракът тегнеше като олово над здрача на тронната зала. Писъците, долитащи иззад стените, сякаш бяха съвсем незначителна чат от пейзажа. По голите стени имаше знамена на отдавна загинали армии и държави. Както и оръжия използвани от забравени народи и майстори. Повечето от тях бяха тук: и военачалниците, и майсторите на оръжия – малцина бяха удостоени с честта да бдят над Небесните порти. Но и те бяха достатъчни. Въпреки цялата си сила и огромния си брой, Армиите на Тъмния Властелин не успяха да се доближат до някогашния си дом.
Едното от копитата му раздразнено удари земята. Не може да няма начин, трябва да успее да стигне до Рая – та той беше ангел. Е, поне някога беше. Два огнени стълба изригнаха от двете страни на трона му като израз на чувствата му. Светлината им огря залата и след това отново се възцари сумрак, осветяван от малко езерце лава.
Внезапно крилете на огромните врати се разтвориха с оглушителен трясък. През тях минаха десетина фигури, облечени в блестящи бели дрехи. Над раменете на три от тях потрепваха криле от Светлина.
Адският властелин махна с ръка и вратите се затръшнаха зад гърбовете им. Смехът му разтърси из основи залата, а гласът му прокънтя из цялото му владение:
– Какво правите тук? Нима смятате, че щом сте се добрали до тук, ще се справите с мен? Сега ще намерите това, което сте търсили. – той започна да расте пред очите им и надвисна заплашително над тях.
Смехът на паладините го изненада. Единият от ангелите махна с ръка и Мрачният властелин прелетя през цялата си Тронна зала и се стовари на своя Трон с оглушаващ тътен. А думите, произнесени с тих глас от водача на паладините, се забиха в ушите му като пирони . . .
-Стой там и кротувай, прегрупираме се . . .

Днес беше ден за летене. Отвсякъде долитаха какви ли не неща: хора, новини….
Например, на крилете на издателя долетя новината, че на 25.05 ще видим „Кой е на кръста“ – поредната мисия на специален агент Меф Ист О’Фел.
След като днешният ден беше може би най-ведрият от тази работна седмица, заслужаваше и подходящ завършек:
Винаги съм смятал, че крилете и лъка ми отиват. А пък и ме правят щастлив. Надявам се да не съжаляваш, братко.
Мда, Илко се готви да отлита за Плевен, а от там за морето….началото на едно хахаво лято…

„Make the sadness go away,
come back another day.
For years I’ve tried to teach,
but their eyes are empty“

Iced Earth – „Melancholy (Holy Martyr)“

Вчера имаше няколко интересни новини свързани с работата ми:

Първо. На 25.05 излиза 122-ра книга от поредицата на Бард „Избрана Световна Фантастика“ – „Макатрицата“(никаква идея какво друго е писал автора на поредната комична фантастика). За спомнящите си, номер 121 е „Олимп“, който за мое голямо съжаление излиза на 27-ми юни. По не съвсем ясни за мен причини Данчо се е решил на подобна рокада. Предположенията са свързани най-вече с правата според мен, тъй като на английски книгата на Симънс излиза юли месец.
Второ. До два-три месеца от „Лира принт“ обещаха да пуснат петата книга за Черния отряд, което е добра новина предвид разстянието във времето между третата и четвъртата.
Трето. В понеделник излиза „Кралят-Воин“ трета книга от поредицата на Крис Бънч…любителите на силните усещания във фентъзито предполагам ще се зарадват.
Четвърто. Към средата на другата седмица „Ера“ ще издадат втората част на „Сказание за Сарамир“ на Крис Удинг. „Вещерите“ ми харесаха много, така че с нетърпение чакам продължението.

„I can see what you see not,
vision mirky, then eyes rot…
And then you see what cannot be
Shadows move where light should be
When you turn they will be gone,
whispering their hidden song…
Out of darkness, out of mind…
Cast down into the halls of the blind…“

Blizzard Entertainment
Странно е, как понякога от паметта изплуват цитати, които съвсем точно и ясно определят настроенията ни. Имаше една готина песен на Клинт Блек по въпроса:

„Ain’t it funny how the melodies,
can bring back the memories.
Take you to another place and time,
completely change your state of mind….“

Clint Black – „Melodies“

Като гледам по-лесно е да използвам чуждите думи, а в такива моменти понякога е по-добре да се спре навреме…….или иначе казано – дотук.