Залата на Планинския Крал

„Turn around…….“
„Too long, too far, too gone“
Днес беше странен ден, прекалено много странни неща ми се случиха. Срещнах няколко човека, които не бях срещал от хилядолетия. Не всички срещи бяха приятни, държа да отбележа. Но за сметка на това, няколкото добри срещи направиха деня доста по-светъл от началото му. Мдааа, беше интересно да се слушат коментарите на Светла и Крокодила. Двете просто са способни да превърнт деня в редица от направо болезнени ухилки, ако човек слуша коментарите им по адрес на хората направили грешката да минат покрай масите ни.
А когато накрая се появи Базил с кървавочервен надпис „REPENT“ на челото, наистина не издържах.
Докато снегът падаше над щандовете ни, със Светла проведохме адски готин разговор „за жените, вселената и всичко останало“ (Лале, извинявай за нелицензирания цитат, ама е на място). Накрая и двамата се съгласихме, че най-лесният начин да загубиш някого е да не правиш нищо. Любовта угасва като огън, който никой не поддържа.
След работа с Базил ходихме до малкия „Дон Домат“, където си поговорихме надълго и нашироко със Спас от „Балканджи“. Наистина смятам, че денят беше прекрасен във всяко отношение. Смятам, че пораснах поне малко като Човек, макар да съм далеч от това понятие, но поне съм тръгнал натам. А и знам колко хора имам пред себе си с по-добри показатели…..и все пак:

„Life’s a dance you learn as you go,
sometimes you lead, sometimes you follow
Don’t worry about what you don’t know
Life’s a dance you learn as you go…..“

John Michael Montgomery – „Life’s A Dance“

Тия дни Славейков е прекрасно местенце – мечки, вълци и какви ли не още полярни животни щъкат през преспите или газят в калта. Добрите новини оибаче са книжките. Тази седмица излезе „Готварската книга на леля Ог“. И както обикновено феновете се разделиха на две. А това ме навежда на интересни мисли. Аз лично не се смятам за особено голям (фен) (дали „особено голям“ не трябваше да е в скобите?!?!) на Пратчет, обаче се кефя на книжката, докато други (доста по-големи) фенове (май този път уцелих със скобите) не я харесват, тъй като не била книга. Според мен именно тези малки подробности, като тази книжка правят един свят жив. И храната на всеки определен герой допълва към цялостта на образа му.
Но толкоз за пародиите, че току виж пак са ме обвинили в антипратчетивизъмдотакавастепенчедокарвамфеноветенапратчетдоистерия.
Другите добри новини са че другата седмица излиза „Окото на времето“, 119 книжка от фантастичната поредица на Бард. Артър Кларк, макар и в съавторство предполагам пак се е представил на ниво. Единственият проблем, който имам с тази книга за момента е името на заглавието й, постоянно се чудя дали не беше „Окото на света“ или „Колелото на Света“, но за това е виновен Джордан и безкрайните му сапунки.
Най-доброто за най-накрая – 3-ти Стивън Бруст или 3-та книжка за Влад Талтош. Убиецът на свободна практика се завръща на българския книжен пазар, за огромна радост на всичките си фенове.
А иначе….. сесия……3:0., обичам да пиша курсовите си работи, особено ако минават вместо изпити.

И тъй, време е да продължим. И продължаваме с очи изпълнени с надежда, тъй като новата година донесе само хубави неща.
На първо място новата ми работа. Тези, които ме познават, знаят колко мноо обичам да се правя на шут и колко много обичам книгите. А какво по-хубаво за мен, ако ми плащат за да се правя на шут продавайки книги.
Но основното нещо, което ми се случи тази година са хората, с които се срещам ежедневно. Не само колегите ми, но най-вече клиентите ми. Хора от всякакви съсловия и възрасти. Предимно млади хора наистина,( фантастиката и фентъзито не са чак толкова популярни сред по-възрастните), които знаят какво да четат. Е, има и такива, които още не са започнали да различават стойностното от не чак толкова стойностното, но те ще се научат.
Концертът на Балканджи, на който ходихме с Лина снощи ми даде доста силен творчески тласък. Скоро се надявам да успея да завърша първия си разказ за Планината. И ще го сложа тук. До края на следващия месец, защото преди това ме чакат малко пирони.