Залата на Планинския Крал

Мда…..Няколко дни активен мързел (да се чете излежаване вкъщи, на работа и учене по английски), нищо интересно….ама никъде. До вчера. Вчера беше прекрасен ден за бретонските оръжия…..или може би трябва да започна с онзи ден вечерта…..
Ох, доста объркано започна да става, но ще хвана отнякъде и зпочваме.
Онзи ден за първи път от доста време се замъкнах на среща на Сивостен, беше интересно, обичайните дразнещи елементи ги нямаше и се почувствах като у дома си – „back in the old days, when wine did flow and the fullmoon shone bright“. Флаша реши съвсем да ме върне там и историите по отношение на Сянката и компаниите там бяха съвсем навреме и намясто.
Вечерта продължи до лъсно през нощта, когато с достатъчно малко кръв в акохола си реших да си правя списък с бойните части за следващия ден.
……………………………
А на следващата сутрин открих, че листът изглежда доста добре. Обнадежден и без следа от махмурлук се екипирахме, качихме се с Бел и бойните ми части на железния кон и се добрахме навреме до бойното поле….всъщност доста подранихме. Докато чаках Денис да дойде реших да си припомня какво е то Magic: The Gathering и как се играе туй чудо. Естествено резултатът беше плачевен. Много плачевен….but he shall suffer, може Марто да ми е бъдещ колега, но……това няма да му спести боя.
Но от там нататък, денят беше мой, първо едно бясно клане на висши елфи, които определено не си бяха пратили новобранци магове на бойното поле и така и не успяха да направя едно заклинание. После докато гледах как една друга армия от висши елфи гази тъмните си братовчеди, си мислех как аз самият бих се справил този път срещу Мето, но за съжаление той се измъкна с оправданието, че имал работа. След като той си тръгна, направихме една доста по-равностойна игра срещу Добата и Васко. Вярно е, че измъкнах Неоспорвана победа, но пък в битката загина лорда ми.
На турнира се очертава сериозни сблъсъци. Дано само да не се окаже че половината добри играчи, ще се елиминират един друг още в първия кръг….Просто всеки заслужава да стане победител. Lady bless me, for I will need your blessing.
Първият от епизодите за Шарп се е изтеглил и довечера планирам да го изгледaм целия, филмът определено си заслужава и доколкото познавам творчеството на Бърнард Корнуел, режисьорът и сценaристът са се справили перфектно и с атмосферата, и с образите.
„What makes the best soldier, is not the hanging and the lashes, it is his ability to fire three rounds in a minute without the fear of pain if he fails…..“

Та така….след като понеделник и вторник по цял ден бях дежурен в офиса, тъй като колегата ми не беше в София, днес бях решил да помързелувам вкъщи, защото той трябваше да поеме днешния ден. Къде ти, появих се за малко на оперативката и последва следния разговор:

Той: – Аз тръгвам.
Аз : – !?!?!??!
Той: – Аз тръгвам.
Аз: – Имаш оглед или ?
Той: – Ами не, отивам да спя, че ми се спи!
Аз: – !?!?!??!!? Ама ти си дежурен до 6.
Той: – Е да, а ми се спи, а и без това днес никой не е звънял.
(Излиза от сцената през левия изход.)

Та този диалог ме наведе на мисълта, колко ценно нещо всъщност е съня. И как хората го пилеят на вятъра, ей го на – Ники, вместо да остане дежурен до довечера и да се надява на шанса, макар и нищожен, да изкара някой лев, предпочете да отиде да се наспи. Какво прави човек нощем, след като се е наспал през деня?!?!? Или работи или си прави кефа, само дето да не спиш нощем е кофти, тъй като тогава организмът най-бързо възстановява сили. И ако прекарваш дните си в сън, а не нощите, в един хубав слънчев ден, установяваш, че колкото и да спиш денем, не си се наспал и се чувстваш смазан, все повече и повече със всеки изминал ден.

Мда, още няколко подобни дни и съвсем ще стане като в песента „Wasted days and sleepless nights“. Никакъв успех в сегашната ми работа, добре, че поне уча по английски, че иначе щеше да е съвсем загубено време.
А и турнирът наближава с един двукратен национален шампион по шах в него.
Измислих още две готини картини за планината, някой ден……ще излязат, надявам се.

Отмъстиха за мен. Вярно, че бяха тъмни елфи, но пък беше забавно. Докато в единия момент драконът и лорда на него опустошаваха единия фланг и воините от Нагарот мряха като мухи, на следващия екзекуторите убиха ездача и животното хукна да бяга. От там нататък ултуанците просто бяха изклани.
На сесията по ДнД за пореден път цареше Хаос, и се наложи лееееееееееееко да ги посту…посъветвам, за да има смисъл да играем изобщо.
Статията ми за Warhammer започва да придобива вид. Макар че си мисля, дали не е по-добре освен нея да включим и превод на един разказ от Имперската книжка. НО за целта ще трябва да го преведа аз. Ех.
Иначе, изпитът ми се е засилил насам и ще трябва да седна да уча малко повече. А и скоро трябва да започна курсова работа, а още и идея си нямам върху кого да е. Абе малък кошмар, и общо и частно взето.
Ендивалската част на Сивостен става все по-належаща, само че аз нямам никакво желание да се захващам в нея. А трябва.

Боли. Схватката с висшите елфи днес завърши трагично. Бях просто размазан, половината ми армия изгорена от един дракон.
Но какво да се прави……има и такива дни. Опитът ми от днес, ще ми бъде много полезен на турнира. Една от големите грешки, които допуснах беше, че очаквах противникът да се защитава, тъй като Мето постъпи така предния мач, когато загуби от империята. Само че този път той атакува, а моята армия разтеглена в прекрасен тризъбец се оказа прекалено слаба, за да успее ефективно да устои на натиска на дракона, той се измъкна с чист късмет и факта,че нямахме под ръка книгата с правилата, за да сверим една две стойности на заровете. Но няма значение, той беше по-добрият тактик тази вечер. Нищо…следващият път пак. Само че ще бъда с малко по-добре оборудвана армия, която няма да се опитва да атакува противника по фланговете, а просто ще мине през центъра. Дали ще успея, ще се разбере другата седмица. А и дано да имам малко по-добри магии или направо да имам малко повече късмет със заровете, тъй като тази вечер язък ми за доброто отгатване на разстояния за изстрел на требучета, след хвърляне на зара за отклонение всички с изключение на първия изстрел отидоха по дяволите.
Иначе, поредната версия на Bloodlines не тръгна.
Видях се за малко с Лина , което за пореден път осветли деня ми. Брат ми се прояви за пореден път като многo добър готвач в работа с категория продукти: „Каквото има в хладилника“. Ще стане наистина много добър в работата си, захваща се с голям ентусиазъм.