юли 10 2006
Счупеното колело (част 1)
Искам да се извиня за това, че вмъквам ново начало тук. Утре ще се появи и следващата част от Гласът на Планината.
Преди време Пенчев ме попита откъде идва името на хана и реших, че е време най-старата измислена от мен сграда да получи своя собствена история. Всяка прилика с действителни лица и събития в нея е съвсем нарочна. Все отнякъде трябва да се взимат идеи.
Така започва историята…..
Групата пътници бавно напредваше по пътя към Черни Рид и весело обсъждаше топлата храна и постелята, които ги очакваха под покрива на „Счупеното колело“. Един аадх и три самодиви яздеха начело следвани от четири въоръжени до зъби таласъма.
- Надявам се виното там да е добро. – обърна се аддхът към един от самодивите.
- Вино ли? Да виното е добро, но медовината е по-добрият избор. Специално за тази част на Мечата планина. Тук има много липи и медът събиран от пчелите е много ароматен. – отвърна Истениел.
- Медовина казваш. Ще я опитам тогава. Но нещо толкова сладко трябва да се пие много внимателно.
- Особено ако с него преглъщаш прословутото медено печено на „Счупеното колело“. – подхвърли другият самодив – Ниал’Окин, приятел от детинство на наследникът на Галдеан.
- Предполагам, че сте прави. Всъщност като опре до храна, драги ми Истениел, ти никога не си бъркал.
- Имах от кого да се уча.
- Така е. – обади се един от таласъмите от стражата. – Трябва да опитате храната приготвена от господарката или майка й.
-Истениел се обърна и го погледна.
- Прав си, Кхамо. Майка ми и баба ми определено има на какво още да ме научат. Мечтая си един ден да готвя поне наполовина толкова добре.
- А? – отвърна аадхът. – Това задължително трябва да се опита.
В отговор втората самодива се ухили.
- Но ще трябва да изтърпиш всичките безкрайни слова, че си ядял малко, че си бил само кожа и кости, и че с храната за изхранването само на един от мъжете в семейството могат да се изхранят пет като теб.
Аадхът се разсмя.
- Ако храната е толкова вкусна, колкото казвате, а аз предполагам, че е, си заслужава.
Единствената жена в компанията се изправи на седлото и се огледа.
- Нещо не е наред. – каза тя.
Ниал’Окин се обърна към нея и попита:
- Какво има, слънце?
- Стори ми се преди малко, че един полъх на вятъра донесе звън на метал.
Истениел се ослуша:
- Нищо не чувам, а ти, Реамор?
Аадхът поклати глава.
Дариелла сви рамене и се отпусна на седлото.
- Най-вероятно вятърът е донесъл звуци откъм „Счупеното колело“, който е точно зад ей онзи завой. – каза Истениел.
- Това с „Ей онзи завой“ го каза още по пладне. – промърмори Ниал’Окин.
- Е но този път съм прав. Виждаш ли стълба на завоя.
Самодивият сложи ръка на челото си, за да заслони очите си от блясъка на слънцето.
- Онзи с враната отгоре ли?
На свой ред Истениел се взря натам.
- Да. За него говоря. На тaбелата му пише „Хан „Счупеното колело“
- Брей, че поглед имаш. Как го прочете от тук? – хапливо подметна Ниал’Окин.
- Не мога да го прочета, но знам как изглежда мястото.
- Така каза и преди….
Истениел и Ниал’Окин се впуснаха в разгорещен спор, който прекъсна, когато стигнаха до стълба и преd очите им се показаха стените на хан „Счупеното колело“.
