Залата на Планинския Крал

Различни неща в личен и не само план ме накараха да си спомня едно нещо, написано в един мой черен тефтер, (който трябва да поискам от човека, в когото е от близо три години) от един приятел.

Отишъл малкият Мелко при Илуватар, който го попитал:
- Какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Велик генерал. Да имам много победи.
- Добре. Но какво ще стане ако те убият? – попитал Илуватар.
- Кой да ме убие?
- Врагът.
След кратък размисъл Мелкор отговорил:
- Тогава искам да стана Врагът.

Во истина воскресе!

И не, не съм го видял, но блажени са вярващите без да са видяли.
Толкоз по въпроса.

Докато се чудех какво име да сложа на този пост foobar-ът ми реши да пусне въпросната песничка на Канзас. От доста време насам тя е по-символична за мен от Dust in the wind. И от там и заглавието.
Трите дни спокойствие ми се отразяват прекрасно. Ще видим точно колко съм се успокоил, когато се пробвам да вадя мед след седмица. Няма по-добро средство за изпитване на вътрешния мир от работата с кошери. Пчелите реагират на най-малката промяна. Естествено в това няма нищо необяснимо. Когато човек е нервен, той работи по-рязко и именно това се усеща от пчелите – по резките вадения и прибирания на питите, тропането при отварянето и затварянето на капака, дори и ритъмът на пушилката.Та, ще видим що за спокойствие съм си изработил Този път (дано атмосферните условия го позволят) дори и факторът време няма да ми пречи, защото ще имам цели 3-4 дни, за да се занимая с пчелите. (Вместо обичайните 2)
Имам време да чета и дори да пиша. Така че, живот и здраве (моля всички, които имат часове по кормуване да обърнат внимание на този израз) утре ще се появи и началото на Гневът на Планината.

„Не бъркай кавалерията с кавалерството“
Ламорак де Брион след Битката за Плаща на Девицата

Някой ден ще се науча.

„И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А снится нам трава, трава у дома,
Зеленая, зеленая трава.“

Земляне – Трава у дома

Казват, че сънищата са плод на под-,над-,вляво-,вдясно, и т.н. изместеното ни съзнание. Това може и да е вярно, а може и да не е. Не разбирам нищо от тази работа. Имам си своите предположения, но …
Когато снощи пуснах горния цитат, го направих с идеята, че той ще е единственото нещо в този пост. И е тук, за да напомня за една забавна събота ранна (4:04:АМ) сутрин. Да де, ама мръдналото (вж. по-нагоре и си харесай посока на изместване) съзнание си направи шега с мен. Честно казано, колкото и да съм харесвал всичките научно-фантастични романи, комикси (ЕЛО rulezzzz) и т.н. никога не съм бил увлечен от идеята за безкрайната самота на Космоса. За сметка на това обаче, зелените поля на Земята винаги са ме привличали. Обичам да пътувам и да виждам нови места и т.н. Всъщност кой не обича. Всеки обаче има нещо, което да нарича свой… хм… първоизточник. Място, към което се добавя едно „мое“ било то: моят дом, моят град, моята родина, моята любима, моята планета. И когато е далеч от тях, нещото наречено носталгия започва бавно да го притиска и да го смазва. Не завиждам на хората, които успяват цял живот да се борят успешно с носталгията. Е, когато става въпрос за място, на което не можеш вече да се върнеш…нямаш много избор. Но иначе се мяташ на:………(седлото,шофьорското място, пилотската кабина и т.н.) и поемаш натам.
„Избор на Богове“ , разбираш ли?

Пенчев ме изпревари с постването, ама така е като гледам да наваксвам със сън. Та това е нещо, за което аз го бъзнах, а го видях при Niili, а тя пък при lemon. Не знам дали изобщо някой очакваше тази верига, но.. тя се случи. Тук са едни 200 неща, които хм, някои са лични, други далеч не са. Но като цяло не е нещо, което да е кой знае колко скандално. Ако не държите да четете, недейте.

Continue Reading »