Залата на Планинския Крал

„Не бъркай кавалерията с кавалерството“
Ламорак де Брион след Битката за Плаща на Девицата

Някой ден ще се науча.

Знаейки продължението в цитата от Kitchen Confidential направо се учудвам в каква посока се е отнесъл мозъкът ми тези дни. Но.. какво да се прави. Когато през повечето време мозъкът ти мисли в една посока, каогато го освободиш се отнася възможно най-далеч от нея.
Понякога се налага да се заемеш малко повече с работата, отколкото с удоволствието. Все пак достатъчно често работохолизмът е бил спасение от други неща, но ако трябва да цитирам отново същия сериал:
„Here’s a thing about change Sometimes you think you’ve changed. But you haven’t you just traded one addiction to another.“
Чувам заровете да тракат в кожената чаша на опонента ми в тази игра. Да видим какво ще показват като паднат на масата.
А междувременнно няма да имам възможността да пиша тук много често. Но поне от време на време ще отварям wtale.odt и ще пиша там. И току виж съм ви го подарил за рождения си ден.

„-Това ти е проблемът, Биас. Нямаш никакво въображение?-беше го смъмрил Одисей.
-Защо човек, който пътува с теб, Кралю на Разказвачите, да има нужда от въображение? Защо, след като с теб съм пътувал през небето на летящ кораб, бил съм се с демони, уцелвал съм луната с хвърлено копие и съм правил огърлица от звезди за императрица от джунглите. Моряци са ме питали кога ще се върна в родината си, за да взема полагащата ми се корона. Защо толкова много хора вярват на историите ти?
„Харесва им да вярват“ – беше казал Одисей – Повечето хора работят от зори до здрач. Имат труден живот и умират млади. Искат да знаят, че боговете им се усмихват, че животът им има по-дълбоко значение, отколкото е всъщност. Светът ще е едно по-тъжно място без истории…“
Дейвид Гемел – Гръмотевичният щит

Знам, че звучи познато. На толкова много места и по толкова много начини е казано. Но реших да сложа версията на Дейвид Гемел по няколко причини.
На първо място, защото той наистина разказва Истории. И ги разказва по рядко срещан начин, едновременно реален и магичен. Също като Одисей той превръща една тривиална история в легенда и кара боговете и героите да заживеят като нормални хора. Именно в последната си трилогия той превръща познатата ни от „Илиада“ и „Одисея“ истории в приказка, където има място за образите такива каквито ги помним и не само. Това, което той прави е да съживи образите. Дава им живот и плътност, които до момента никой автор не е успял.
На второ, защото съвсем скоро ми беше припомнена един цитат от един български автор:

„— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
— Ей! — въздъхна Лазо.
— Мълчи! — обадиха се другите.
— Много лъже — рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.
— Това е приказка, бе хлапе!
— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
—- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“

Колко ли ще се сетят от пръв поглед, кой е авторът и кое е произведението? За съжаление ще са малко ( подозирам, че след като четете това сте от тези малко) и повечето от тях ще са над 20 години. Това е наистина една тъжна статистика. Толкова тъжна, че съдбата на Елин Пелиновите косачи ти се струва песен, която те измъква „от истината, за да разбереш, че си човек.“
Помня как преди години се смях на онзи виц за блондиката получила като подарък „Кратка теория на относителността“ и заявила, че няма намерение да я чете, а ще изчака да направят филм по нея.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против филмирането на книги.
Това е един някакъв вариант за запознаване с книги, които иначе ще останат непознати. Да, чувал съм толкова много негативи по адрес на всякакви филми по книги. Само че всичките до един са от хора, чели книгата. До момента, не съм срещнал човек, който да е казал нещо лошо за филм, който го е накарал да прочете някоя книга.
Големият недостатък на филмите по книги, който масата критици, не могат да разберат, е неизбежният субективен поглед върху книгата. Всичко е погледнато през въображението на сценаристи, художници, режисьори… няма как всичко да бъде както си си го представял ти, когато си чел книгата, защото тяхното въображение не е твоето. И това не е недостатък на филма или въображението им.
Тук няма да има тежък лозунг от типа на „Киното и телевизията убиват въображението“. Защото той не е верен. Като всяко нещо големите дози са опасните.
Искам да направя едно кратко отклонение встрани, защото ми писна да ме питат „Гледаш ли „Д-р Хаус“. Не.“Защо?“ Подозирам, че ще мине доста време преди да преглътна забележката му: „Less reading, more TV“. Съжалявам, този образ, колкото и популярен и обичан да е, е загубен за мен.

Но да се върнем на цитатите от Гемел и Елин Пелин. Предполагам сте забелязали „защитата“ на липсата на въображение с това, че имаш някой с огромно въображение до теб. Аз, като Одисей, а предполагам и вие, не смятам, че това е оправдание. Това е стимул да развиваш собственото си въображение, пък било и на базата на чужди истории. Та нали така са се появили приказките….

Гледах „Златния компас“. Гледах го предпремиерно, не се стърпях. И съм наистина очарован от труда, който са положили да изглежда и звучи както трябва. Макар да имам някои забележки по отношение на филмирането на книгата, аз не съм и очаквал да гледам книгата филмирана. И затова ми и хареса толкова много филма.
Почти приключих с редакцията на Гласът на Планината.
Днес е празникът на Плевен. Честито на всички плевенчани!!! И на всички българи!!! Преди 130 години армията на Осман паша предава града след близо 5 месеца обсада. И дискусията по въпроса в News.bg ме накара отново да се замисля, за това колко различни компаса следят посоката на България и за колко от тях Север е в различна посока.
А социалният ми компас беше сверен от един клип, който гледах по време на едно от месечните си добирания до телевизор. А откъде е текста в клипа ми помогна да разбера Лотиен.

Текстът е:
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът – от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек – като теб.

Превод: Влади Фиданова

Повече информация за кампанията: „Училище без насилие“ на УНИЦЕФ – тук и тук.

Гледах и наградите на Детската Евровизия. Определено песните ми допаднаха повече от тези на „истинската“,“голямата“ или както там още я титулуват. А и изпълнителите бяха доста по-истински и искрени. Тhey are the winners of Eurovision, ‘дет съ вика.

“The noir hero is a knight in blood caked armor. He’s dirty and he does his best to deny the fact that he’s a hero the whole time.”
Frank Miller

Какво всъщност е героят? И какво го прави герой? Мнението на другите за него или собственото му мнение за него самия?
Какво всъщност е злодеят? Какво го прави злодей? Мнението на другите за него или собственото му мнение за него самия?
Кога един живот е спасен? А кога е съсипан? Дали когато останалите мислят, че той е едното или другото? Или когато живеещият го мисли така?