Залата на Планинския Крал

Во истина воскресе!

И не, не съм го видял, но блажени са вярващите без да са видяли.
Толкоз по въпроса.

Докато се чудех какво име да сложа на този пост foobar-ът ми реши да пусне въпросната песничка на Канзас. От доста време насам тя е по-символична за мен от Dust in the wind. И от там и заглавието.
Трите дни спокойствие ми се отразяват прекрасно. Ще видим точно колко съм се успокоил, когато се пробвам да вадя мед след седмица. Няма по-добро средство за изпитване на вътрешния мир от работата с кошери. Пчелите реагират на най-малката промяна. Естествено в това няма нищо необяснимо. Когато човек е нервен, той работи по-рязко и именно това се усеща от пчелите - по резките вадения и прибирания на питите, тропането при отварянето и затварянето на капака, дори и ритъмът на пушилката.Та, ще видим що за спокойствие съм си изработил Този път (дано атмосферните условия го позволят) дори и факторът време няма да ми пречи, защото ще имам цели 3-4 дни, за да се занимая с пчелите. (Вместо обичайните 2)
Имам време да чета и дори да пиша. Така че, живот и здраве (моля всички, които имат часове по кормуване да обърнат внимание на този израз) утре ще се появи и началото на Гневът на Планината.

Почвам да се повтарям
Тъй де, вече нямам извинения за това, че не пиша. Свършиха. И аз почвам да пиша И както всеки път след дълго отсъствие, очаквайте няколко кофи цитати.

“Much has changed since the last Mortal Kombat tournament…”¹

Опитвам се да организирам някакво събиране на класа ми по повод 10-годишнината от завършването ни. Успях да се добера до част от по-близките ми съученици. Оказа се забавно преживяване. Особено като се събрахме около една маса. 10-те години си личаха единствено в разказите ни. Никъде другаде. Въобще не усещах годините някъде другаде. О, да. Натрупали сме житейски опит, но това не ни спира да се държим помежду си така, както преди 10 години. Да. Имаме си архитекти и програмисти с доста стаж. Имам си и юристи и какви ли не. Е, и. Почти съм убеден, че повечето от нас работят това, за което мечтаеха преди 10 години. Което май не променя много нещата…. Всъщност, колко точно сме се променили… може всеки да каже за себе си. Но поне за мен, основата е същата….

“For the king for the land for the mountains
For the green valleys where dragons fly
For the glory the power to win the black lord
I will search for the emerald sword”²

Нямам намерение да търся емералдови мечове или да се боря с черни лордове, Кралят на Планината и кралството му още по-малко. Но все пак успях да се преборя с малките си историко-географски проблеми и като нищо след празниците ще видите и първата карта на континента. Факт е, че нито аз, нито софтуера, който имам намерение да използвам сме особено професионални в това отношение, така че като му дойде времето ще ви помоля за снизходителност.
Иначе е крайно време да изредактирам първата част на Гневът на Планината и да я публикувам. Свършиха ми извиненията и за това.

Bad Hobbits Die Hard³

Farewell Lord of the Rings Оnline: Shadows of Angmar. Беше забавно (изключая приключенията в графството) За съжаление играта така и не успя да ме спечели чак толкова. Чакам да видя Age of Conan: Hyborean adventures и Warhammer: Аge of Reckoning. Да видим дали някоя от тях ще успее. Признавам при все цялата ми любов към Толкин и творчеството му, светът на Робърт Хауърд като че ли има малко по-големи шансове. За този на Warhammer мисля, че няма смисъл въобще да говоря. Поне както е тръгнало ще излязат с прилична разлика във времето, така че ще мога да си избера една от двете навреме. (или да избера и двете, но подозирам, че това ще ми струва главата)

“The Grail donates eternal life
Initiated are kept from strife
The sick are healed
A shelter and a shield
Youth will last forever
But there is no use to endeavour
To be one of the elected
Because only a few have been selected”⁴

Най-сетне измислих темата на бретонската си армия. И до есента ще е готова Но за целта ще ми трябват материали, които май ще е най-лесно да си набавя на Games Day в Бирмингам. Разходката до там се очертава интересна, най-малкото компанията ще е готина. Пропуснах два международни турнира тази година. Следващия, да се надяваме да е като миналата година - през ноември в Белград и да нямат кофти ограничения, ще види българско бретонско оръжие.
Хм. Май толкова равносметки стигат засега. До Петдесетница.

1. От шапката на Mortal Kombat: Defenders of the realm [↩]
2. Rhapsody of Fire - Emerald Sword [↩]
3. Wuthering Heights - Bad Hobbits Die Hard [↩]
4. Grave Digger - Keeper of the Holy Grail [↩]

“Човекът, който не чете добри книги,
няма предимство пред човека, който не може да ги чете.”
Марк Твен

Отърсвам се от снега хвърлен по мен от Мордред и започвам. Хубаво е човек, който чете много, да си има читателски дневник като моя в Goodreads. Много удобно е да следиш кое кога си чел. И кога е време да прочетеш любимата си книга отново. А за това, че го открих дължа благодарности на Hazel.

Но да се върнем на темата:
- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочел

Да започнем от прочетените:

1) Малазанска книга на мъртвите:(Сказание второ) Дверите на скръбния дом. - Стивън Ериксън
( преводът на заглавието е на Валери Русинов Аз лично я четох в оригинал и звучеше така: Deadhouse gates A tale from the Malazan book of the Fallen)
Да си призная прочетох я от третия път. Много забавна книга, но като че ли прекалено тромава в сравнение с предишната. Третата, която чета в момента е също е доста по-лека за четене.
Много неща са изписани в нета за тези книги. Мисля, че няма смисъл да добавям и аз мнението си, при положение, че със сигурност може да бъде прочетено някъде. Като цяло поредицата ми харесва.

2) The Vampire Genevieve (Warhammer Novels) Jack Yeovil Историите за точно този определен вампир бяха интересни дотолкова, доколкото ставаше въпрос за самия свят на Warhammer. Честно казано не останах особено впечатлен нито от сюжета, нито от героите. Но както обикновено фонът си заслужаваше. Но пък зад атмосферата на света на Warhammer има 25 години труд на много хора.

3) Succubus Blues Richelle Mead
Може би най-забавната, в смисъл на развлекателна, и тотално неангажираща от книгите, които съм чел последната година.
Демоничен чиклит (чиклит за демони? чиклит с демони?) готик чиклит ( literature for gothic chicks?). Честно казано беше наистина приятна история, без сериозни претенции. Книжка, която става за отпускане след работен ден и хвърляща мислите в една… хм… тотално друга посока (Succubus, anyone?)

Последните три книги, които си купих

Тук е малко по-сложно положението, защото не си водя дневник за това. Но да видим

- Анджей Сапковски - Вещерът - Последното желание - Ибо доживяхме, господи. Сапковски на български. Вече не знам колко години го чакам. Може би откакто прочетох Зрънце истина (разказът е от този сборник) в SF- трилът преди 14-15 години.
Разказите в този сборник да съм ги чел вече на руски. Мога само да кажа едно “Браво”. Най-сетне някой се сети. Може би трябва да пуснат още игри по книги на славянски автори, които да станат хит, за да стигнем до там да издаваме и тях? Но няма значение причината. Сапковски излиза на български. Надявам се да видим цяла поне поредицата за Гералт.
- История рицарства (на клавиатурата ми липсва един определен символ, затова и грешката)
Прекрасна книга. Събрала в себе две книги за рицарството - История на кръстносните походи и История на рицарството и турнирите. За съжаление в момента не ми е под ръка, за да напиша съответните автори. Книгите са интересни ако се интересувате от този аспект на човешката култура и история. И не ви притеснява, че наричат жителите на Балканите от 11 век варвари Но пък какво да се прави. Авторите са французи и подозирам, че използват основно френски източници по въпроса. А ичезването на една кръстоносна армия , не е нещо, за което се говори се говори с комплименти. Поне не и от потомците на тези кръстоносци
- Troy: Fall of Kings - David & Stella Gemmel
Последната книга на Дейвид Геммел, завършена от съпругата му. Завършващата част на трилогията за Троя. Може би най-добрата версия на историите за Троя, която съм чел до момента. Подозирам, че ще е така до края, защото е така до момента.

Три книги, които бих препрочел.

Това вече е страшно. Много са всъщност.

- На първо място “Една нощ през самотния октомври” - Роджър Зелазни
Книгата, която препрочитам поне веднъж в годината. Мисля, сами се сещата през кой месец. И всяка година ден за ден
Една от най-най-любимите ми книги. Защо? Прочетете я и ще видите.

- The Complete Sherlock Holmes - Sir Arthur Conan Doyle
Не е една книга, но пък аз ги имам в едно книжно тяло, така че се класират.

- Китайски загадки - Робърт Ван Хюлик
Тези 18 книги ги нямам в едно тяло, но пък са ми любими. Четат се бързо и леко. И макар да имат своите слаби страни са определено на първо място сред историческите криминалета.

- Legend - David Gemmel
Първата книга на един от любимите ми автори. Книгата, с която се запознах с него. Надали някога ще ми омръзне.

… май се отплеснах, а едва съм започнал…

Мисля, че толкова стига. Засега. Останалото в читателския ми дневник.

Едно от нещата, които предполагам сте забелязали е, че голяма част от книгите са на чужди езици. Това, че предпочитам да ги чета така, не се дължи на неуважение към труда на преводачите. Напротив. Уважавам ги много, защото знам какви усилия струва преводът на една книга. Просто предпочитам да се докосна до истинските думи на автора.
До четене.

П.П. Прехвърлям топката (подозирам, че ще ме заринат с камъни после ама…) на:
Niili
Ина
Ели
Пенчев
Морви
Даркър
Ян
Ghibli
Maniax
Петя
Marfa

Стига толкова, че съвсем ще ми свършат линковете.

“Не бъркай кавалерията с кавалерството”
Ламорак де Брион след Битката за Плаща на Девицата¹

Някой ден ще се науча.

1. историята му, както и тази на Кайтехе от Кървавата пирамида са ми в to write листа като тази на гущера ще трябва да бъде разказана докъм 20-ти март. [↩]

Знаейки продължението в цитата от Kitchen Confidential направо се учудвам в каква посока се е отнесъл мозъкът ми тези дни. Но.. какво да се прави. Когато през повечето време мозъкът ти мисли в една посока, каогато го освободиш се отнася възможно най-далеч от нея.
Понякога се налага да се заемеш малко повече с работата, отколкото с удоволствието. Все пак достатъчно често работохолизмът е бил спасение от други неща, но ако трябва да цитирам отново същия сериал:
“Here’s a thing about change Sometimes you think you’ve changed. But you haven’t you just traded one addiction to another.”
Чувам заровете да тракат в кожената чаша на опонента ми в тази игра. Да видим какво ще показват като паднат на масата.
А междувременнно няма да имам възможността да пиша тук много често. Но поне от време на време ще отварям wtale.odt и ще пиша там. И току виж съм ви го подарил за рождения си ден.