Залата на Планинския Крал

Simply brilliant

Comments to follow when I get back to Bulgaria

Оригинала на тази история намерих тук Както и една прекрасна картина към нея.

Една вечер под звездното небе, един стар индианец от племето Чероки разказал на внука си за битката, която се води вътре в хората.

„Сине мой, във всички нас се води битка между два вълка.“ – казал той.
„Единият е Злото. То е гняв, завист, ревност, тъга, съжаление, алчност, арогантност, самосъжаление, презрение, лъжа, подценяване, напразна гордост, показно превъзходство и прекалено самочувствие.
„Другият е Доброто. Той е щастието, радостта, спокойствието, любовта, мира, смирението, съчувствието, добротата към другите, благocклонността, истината, състраданието, благотворителността и вярата. “
Внукът се замислил над думите на дядо си. Погледът му се зареял сред звездите.
Накрая попитал:
„А кой вълк печели?“
Старият Чероки отговорил:
„Този, когото храниш.“

Снощи беше първата ни пролетна разходка за тази година. Прекрасна луна и страхотно небе. Казвал ли съм ти, че обожавам да виждам луната отразена в очите ти.
Казах ти, че пролетта ме кара да се чувствам…жив. Във всички смисли на думата.
С първия полъх на топлия вятър от юг и намаляването на снега по склоновете на планината нещо в мен се събужда. Усещането е много странно. Точно като това от онези няколко секунди (поне за мен са толкова), които минават от мига в който отворя очи, до мига в който съм напълно буден. Усещане на лека дезориентираност със силно влияние на съня (зимата) и желанието да се върна там. И същевременно усещането, че съм отпочинал и осъзнаването, че е време да направя нещо.
Това усещане продължава докато топлият вятър носи дъжа на цъфналите дръвчета, а листата едва едва са се показали. После, когато меките зелени цветове на пролетта покрият дърветата и склоновете на планината усещането е вече променено.
Вече я няма носталгията по безкрайната белота на зимата. Кипящата енергия на пролетта като огън се е разляла във вените ми и започва да не ме свърта на едно място. Пътят ме зове. Знаеш, колко обичам да пътувам. „Човекът е човек, когато е на път.“ Пътят не винаги са пътеките на пролетта и прашните пътища на лятото, посипаните с жълти и кафеви листа алеи на есента или снежните пъртини на зимата.
„Всеки път,по който вървя е само част от едно по-голямо пътуване. И все пак всеки път има своята красота и своите загадки очакващи някой да ги открие.“
Не мисля, че бих могъл да го кажа по-добре.
Пролетта дойде.

OZYMANDIAS of EGYPT
I met a traveller from an antique land
Who said:—Two vast and trunkless legs of stone
Stand in the desert. Near them on the sand,
Half sunk, a shatter’d visage lies, whose frown
And wrinkled lip and sneer of cold command
Tell that its sculptor well those passions read
Which yet survive, stamp’d on these lifeless things,
The hand that mock’d them and the heart that fed.
And on the pedestal these words appear:
„My name is Ozymandias, king of kings:
Look on my works, ye mighty, and despair!“
Nothing beside remains: round the decay
Of that colossal wreck, boundless and bare,
The lone and level sands stretch far away.

Percy Bysshe Shelley

Това е може би едно от най-красивите Memento Mori, които някога съм виждал.

„Cold be hand and heart and bone,
and cold be sleep under stone:
never more to wake on stony bed,
never, till the Sun fails and the Moon is dead.
In the black wind the stars shall die,
and still on gold here let them lie,
till the Dark Lord lifts his hand
over dead sea and withered land.“
Мисля, че на повечето от вас няма нужда да казвам откъде е този цитат, както и заглавието на поста.
В интерес на истината, докато за пореден път се чудех какво ми се слуша и скачах от песен на песен попаднах отново на The Tolkien Ensemble. Определено имат прекрасни изпълнения. Особено в Leaving Rivendell, където участва и Кристофър Лий. Изпълнението му на песента на могилната твар. (“Могилна твар“ като се порових малко открих, че е почти точен превод на barrow wight – wight is, in this ancient use, a preternatural, supernatural, or unearthly being. The word is from Middle English wist , wight, from Anglo-Saxon wight „creature, animal, person, thing“).
Така че за пореден път потъвам в магията на песните от творчеството на Толкин и се надявам да успея да игнорирам негативното влияние на французите, с които ще работя следващата седмица.
П.С.Ако не се обадя до две седмици, да знаете, че французите са виновни, адреса на студиото в Монпелие го има на сайта на компанията. Ядрената ракета е в мазето на квартирата ми, а пусковата установка – в гаража на вилата ми. От там нататък сами се сещайте.